Но мъртвият стрелец отвън нямаше прозрачно сини очи. Следователно не беше онзи, когото смятах за злия Мъртог. И по-точно един от фалшивите агенти на ФБР. Застреляният от Гарет беше предполагаемият агент Фостър. Оказа се дребен престъпник от Минесота. Но къде беше другият фалшив агент от ФБР? Специален агент Пауърс? Сигурно се беше измъкнал. Стрелецът беше нов. Не го бях виждала преди.
Още нямах новини от почитателя на бельото ми господин Смит и се надявах, че господин Чао е добре. Не можех да кажа на чичо Боб да провери в болниците, без да му обясня, че на мястото е имало повече хора, отколкото вече бях заявила. А щом те не искаха да бъдат идентифицирани, коя бях аз да се раздрънквам?
Когато Чибо и Куки ме изпратиха до апартамента ми, аз спрях пред вратата на съседката ми госпожа Алън и почуках. Беше късно, но тя изпълзяваше от жилището си във всякакви часове и трябваше да се убедя, че не я бяха наранили, когато ме отведоха. Тя открехна вратата.
— Госпожо Алън, добре ли сте?
Тя кимна, изпълнена със страх и съжаление. Научих, че се обадила на полицията, след като ме отвлекли, но не могла да опише нито колата, нито мъжете. Поне се беше опитала.
— Добре. Ако имате нужда от нещо…
— Добре ли си? — попита тя с треперещ поради възрастта и тревогата й глас.
— Да, напълно — отвърнах. — Как е Пи Фи?
Тя хвърли поглед през рамо.
— Той така се притесни.
Усмихнах й се възможно най-широко и успокояващо.
— Кажете му, че съм съвсем добре. Много ви благодаря, че сте се обадили в полицията.
— Те ли те откриха?
— Те ме откриха. — Обещах си вече да отделям подобаващо внимание на жената и пудела й, а чичо Боб и Куки ме придружиха до вратата ми.
— Добре, очевидно ще се пие много кафе.
— Не, недей — казах, когато Куки тръгна към източника. Добре, не източникът на живот в смисъл на Бог, а източникът на кафе. — Ти си почини. Няма да заспя, обещавам. Няма да стоиш будна и минута повече заради мен. — Беше почти полунощ и тази седмица беше най-хаотичната в целия ми живот, ако не броим периода, когато разследвах изчезването на турист по време на карнавала „Марди Гра“.
Двамата с чичо Боб се спогледаха скептично.
— Какво ще кажеш аз да поема първата смяна? — обърна се той към нея. — Ти си почини и след известно време ще те събудя.
Куки стисна устни, а след това така или иначе се насочи към кафе-машината.
— Добре, но ще приготвя кафе. Ще е от помощ. И трябва да ми обещаеш да ме събудиш след два часа.
Той й се ухили. Флиртаджийски. Пфу. Имах сътресение, за бога. И бездруго малко ми се гадеше.
И тя му се ухили в отговор! Като в рекламата за „Калгон“.
— Какво е това? — попита Куки, а в гласа й внезапно се бе появила нотка, остра като бръснач.
— Кое?
— Тази бележка. Откъде се появи?
О, заплашителната бележка от сутринта.
— Казах ти за нея — отговорих с невинно изражение.
Куки изскърца със зъби и тръгна към мен с бележката в ръка.
— Попита ме дали съм ти оставяла бележка. Не спомена, че е заплаха за убийство.
— Какво? — Чичо Боб скочи от дивана, където тъкмо се беше настанил и взе бележката от нея. След като я прочете, се начумери неодобрително.
— Чарли, кълна се, че ако не ми беше племенница, щях да те арестувам за възпрепятстване на правосъдието.
— Какво? — Пръснах малко слюнка за ефект. — На какво основание, мамка му?
— Това е доказателство. Трябваше да ми я покажеш в мига, когато е пристигнала.
— Ха! — възкликнах. Сега ми паднаха. — Нямам представа кога е пристигнала. Беше на кафе-машината, когато се събудих.
— Влезли са с взлом? — попита чичо Боб слисано.
— Е, не съм ги канила.
Той се обърна към Куки.
— Какво ще правим с нея?
Куки още се взираше в мен.
— Мисля, че трябва да я метна напряко на коленете си.
Чичо Боб се разведри от идеята. Куки никога ли нямаше да се вразуми?
— Може ли да гледам? — попита той тихо. Все едно не стоях до него.
Куки се изкикоти и отново се насочи към кафеварката.