Тя изостави налудничавото си поведение и ми отправи празен поглед.
— Казвам се Шарлот. Тук съм, за да ти помогна.
— Красива си — отговори тя и вдигна ръка към лицето ми. Усмихнах се, а тя прокара пръсти по скулите и устата ми. — Като милион звезди.
— Ако искаш да преминеш през мен, можеш да го направиш.
Тя отдръпна ръката си и поклати глава.
— Не мога. Ще отида в ада.
Протегнах се и хванах ръцете й в своите.
— Не, няма. Ако щеше да отидеш в ада, вече да си там. Аз нямам правомощия там, но знам, че те умеят да се погрижат за своето.
Устните й потрепнаха, а в миглите й заблестяха сълзи.
— Няма… няма да отида в ада? Но… аз реших, че след като не отивам в рая…
— Как се казваш?
— Лори.
— Лори, трябва да призная, че дори аз невинаги знам защо някой не е преминал. Често починалият е бил жертва на престъпление. Можеш ли да ми кажеш как умря?
Куки обгърна тялото си с ръце в опит да пребори студа.
— Не помня — отговори Лори, като се наведе напред и стисна пръстите ми със своите. — Доколкото се познавам, сигурно съм взела свръхдоза. — Тя ми отправи изпълнен със срам поглед. — Не бях добър човек, Шарлот.
— Сигурна съм, че си дала най-доброто от себе си. Очевидно някой друг е на същото мнение, защото както вече казах, в противен случай щеше да си поела в другата посока. Но ти си тук. Може би си объркана. — Извадих снимката на Мими и й я показах. — Виждала ли си тази жена?
Тя присви очи и поклати глава.
— Изглежда ми позната. Но не съм съвсем сигурна. Невинаги обръщам внимание на хората. Струват ми се толкова далечни.
— Когато преминеш, ако разбира се решиш да го направиш, ще ми позволиш ли да прегледам спомените ти, за да проверя дали ще я открия?
Тя примигва изненадано.
— Разбира се. Възможно ли е такова нещо?
— Нямам представа — отговорих и се засмях тихичко.
Тя се усмихна.
— Какво трябва да направя?
Изправих се.
— Трябва да преминеш. Останалото просто ще се случи.
Жената пое дълбоко дъх и стана на крака. Въздухът около нас затрептя заради вълнението. Радвах се за нея. Изглеждаше напълно изгубена. Може би Ракетата говореше непрекъснато именно за това. Може би много от останалите тук бяха изгубени и трябваше аз да съм тази, която да ги открие, вместо те да търсят мен. Но не знаех как. Може би трябваше да пътувам из страната, без да спирам.
Трябваше да се съсредоточа, да се фокусирам върху спомените й. Поех дълбоко въздух, а Лори направи крачка напред и я чух да прошепва:
— О, боже мой.
Животът й ме заля с пълна сила. От времето, когато е била дете и майка й я продала на съседа за цял следобед, за да си набави дозата, до времето й в гимназията, когато група момичета дръпнаха косата й, минавайки покрай нея в съблекалнята. Но мъката й бързо беше засенчена от момента, когато нейно стихотворение беше спечелило в състезание. Бяха го публикували в местния вестник заедно с нейна снимка. Никога не е била толкова горда, както тогава. Влязла в релсите и изкарала един семестър в колеж, но бързо изостанала и тежкото бреме на неуспехите й отново взело власт над нея. Върнала се към живота, който познавала, живот по улиците, в който се продавала, за да си осигури нужната дрога. Умряла от свръхдоза в мърлява хотелска стая.
Трябваше да пренебрегна останалото и да прегледам по-скорошните й спомени, преди да изчезнеше напълно. Открих кога за първи път е влязла в кафенето. Седнала и така и повече не се изправила на крака, оставайки заключена в себе си за години. Продължих напред. Имаше толкова много посетители, прекалено много, че да прегледам всички. Извиках образа на Мими в съзнанието си. Видях жена да се препъва пред входната врата, по лицето й беше изписан страх, а очите й бяха широко отворени и оглеждаха обстановката.
Тя седна и зачака, но спирането на кола след кола я изнерви до крайност, сграбчи един маркер, лежащ до касовия апарат, и се втурна към тоалетната. Около минута по-късно друга жена влезе там, а тя изскочи навън и тъмнината на нощта я погълна.
Аз издишах и отворих очи, а гърдите ми се стегнаха, като че тъкмо бях излязла от басейн. Поех глътка въздух и се облегнах в стола като примигвах изненадано. Бях се справила. Бях претърсила спомените й. Отне ми около миг да осъзная всичко видяно. Преборих се с тъгата, която се канеше да ме завладее, животът на Лори е бил всичко друго, но не и лесен. Сега определено беше на по-добро място, колкото и сантиментално да звучеше.