— Мими? — произнесе тя със силен шепот. За да помогне на Мими да разбере, че бяхме тук за нейно добро, Куки беше заела фенерчето на Хълк и го задържа близо до лицето си. Сърце не ми даваше да й кажа, че прилича на призрак.
— Мими, скъпа?
Мими се размърда и ни погледна изпод натежали клепачи, а после нададе най-силния и смразяващ кръвта вик, който бях чувала в живота си. Или поне от човешко същество. Бездомниците около нас реагираха различно. Някои подскочиха до тавана, а други продължиха да похъркват.
— Мими, това съм аз! — каза Куки и насочи лъча от фенерчето директно към лицето си. При което още повече заприлича на призрак, но някак по-младолик, тъй като светлината изглаждаше фините бръчици и придаваше на кожата й неутронно сияние.
Мими размаха крака във въздуха и трябваше да призная, че в опита й за самозащита нямаше много логика. После се сви в края на леглото и падна на пода.
Един мъж ме побутна отзад по крака.
— Какво става тук?
— Екзорсизъм, господине. Няма за какво да се тревожите.
Той се обърна недоволно на другата страна и продължи да спи.
Мими подаде глава изпод леглото.
— Куки? — попита тя с много по-овладян глас от преди.
— Да. — Куки бързо заобиколи леглото и й помогна да седне на него. — Дойдохме да ти помогнем.
— О, боже, съжалявам, помислих…
— Тече ти кръв — рече Куки и извади кърпичка от чантата си.
Мими докосна горната си устна и попи кръвта от носа си със салфетката, подадена й от Куки.
— Така става, когато животът ми премине пред погледа ми като на филмова лента. — Тя замълча и за миг се взря право пред себе си. — Освен това може да съм се напишкала, а може и да не съм.
— Хайде, мила. — Куки й помогни да се изправи, а аз се втурнах и застанах от другата страна на Мими. Срещу минималната цена от двайсет долара — този път от портмонето на Куки — успяхме да си осигурим един от офисите, където да поговорим.
— Бива си ги белите ти дробове, момиче — заявих и претърсих малкия хладилник за бутилка вода. Подадох й я, когато носът й спря да кърви.
— Много съжалявам за това — каза тя и размаха ръка пред лицето си. — Бях объркана. Нямах представа кои сте.
— Фактът, че Каспър, светещият дух, се тикаше в лицето ти, не помогна особено.
Куки направи гримаса.
— Мими, това е Чарли — представи ме тя.
— О, боже. — Тя се опита да се изправи, но краката не я държаха и рухна обратно на стола.
Протегнах ръка и хванах дланта й.
— Моля те, не ставай. Не съм толкова специална.
— От онова, което съм чувала — промълви тя и задържа ръката ми в своята, — ти си много повече от специална. Как ме намерихте?
Куки се усмихна широко.
— Това й е работата на Чарли. Добре ли си?
След няколко минути на запознаване и живописен разказ за начина, по който Мими се беше озовала в приюта за бездомни, включващ пиян таксиметров шофьор и малък, бързо овладян пожар, стигнахме до по-важната част от историята, защо се намираше в приюта за бездомни.
— Мислех, че тук никой не би ме потърсил. Вярвах, че няма да ме открият.
— Мими — смъмри я Куки, — Уорън и родителите ти са разтревожени до смърт.
Тя кимна.
— Това ще го преживея. По-добре разтревожени, отколкото мъртви.
Имаше логика в казаното от нея. Беше късно и главата ми беше на път да се пръсне. Реших да й разкажа за нашите подозрения и да продължим оттам.
— Спри ме, ако това вече си го чувала.
Мими се намръщи.
— Една вечер, докато сте били в гимназията, имало парти. Момиче на име Хана Инсинга се измъкнало от дома си, за да отиде на партито, а на следващия ден била обявена за изчезнала.
Мими сведе поглед, когато споменах името на Хана.
Продължих.
— Някои хора си спомнят, че са я видели там, а други не. Някои твърдят, че си е тръгнала от там с момче, а други категорично го отричат.
Лекото задъхване от страна на Мими ме накара да мисля, че съм напипала нещо.
— И сега, двайсет години по-късно, всички, които са заявили, че са видели Хана да напуска с момче, умират един по един. Това звучи ли ти познато?
Мими наведе глава, като че неспособна да ни погледне в лицата. Куки положи ръка на рамото й в знак на подкрепа.
— Почти уцели, но Хана не си тръгна от партито с едно момче. Напусна с неколцина от нас.