— Ясно — кимна Демарко. Разбира се, не ставаше въпрос за никакви добавки във въздуха, а за вредни емисии. А забележката, че отдавна не са се чували, означаваше, че Ханреди е занемарил по един или друг начин спонсорирането на любимия си политик.
— Да не повярва човек! — възкликна Махоуни, отново насочил вниманието си към спортните новини. — Някаква рускиня скочила над пет метра на овчарски скок! По-точно пет и трийсет. Признавам, че жена с подобни качества вероятно ще ми изкара ума!
Демарко замълча.
— Чух, че си отървал Ема — добави след кратка пауза председателят, все още без да вдига глава от вестника.
— По-скоро тя сама се отърва — отвърна Демарко, отправил репликата към масивното теме на събеседника си. После му обясни какво предстои да се случи, наблягайки на прилежното си завръщане във Вашингтон и отказа да участва в залавянето на Ли Мей.
— Утре ще го прочетем във вестниците — уточни Махоуни. — Там със сигурност ще пише, че китайската кучка се е преселила в небесните оризови полета! — Замълча за момент и добави: — Питам се дали Ема владее овчарския скок…
Минута по-късно председателят довърши кафето си и се изправи.
— Трябва да вървя. — Очите му отново се насочиха към спортната страница. — Шибаните „Ред Сокс“! Някои неща май никога не се променят, а?
Точно така, никога. И слава богу!
60
Шефът на китайското разузнаване във Ванкувър Жи Чан излезе от дома на любовницата си и бавно тръгна по тротоара. Широкото му лице беше отпуснато и спокойно. Положението около Ли Мей беше толкова стресиращо, че той наистина се нуждаеше от тези няколко часа в компанията на канадската си приятелка. Не толкова заради секса, колкото за закачките и приятния разговор на незначителни теми.
Качи се в служебния си мерцедес, който леко се наклони от тежестта на тялото му. През последните две седмици беше работил до късно и това го освобождаваше от необходимостта да предложи някакви извинения на съпругата си. Натисна едно копче и купето се изпълни с богатия баритон на Нат Кинг Кол. Много харесваше песента „Незабравими“, която мъртвият певец изпълняваше в дует с дъщеря си. Много му допадаше идеята за духовете, които пеят с живите. Жи Чан вярваше в духове.
Една ръка легна върху рамото му сякаш в потвърждение на тази мисъл. Той рязко се обърна, а мерцедесът направи опасен зигзаг по уличното платно.
— Спокойно — прозвуча глас от задната седалка. — Нищо лошо няма да ти се случи.
Краткият поглед в огледалото за обратно виждане накара Чан да се отпусне.
— О, мистър Кармоди — усмихна се той и зъбите му блеснаха в огледалото. — Вече се питах дали изобщо ще се обадите. Бих предпочел да се появите по друг, по-малко драматичен начин, но…
— Искам да ви помогна за Ли Мей — каза Кармоди.
— Правилен отговор, приятелю — кимна Чан. — Вие сте умен човек.
— Имате ли представа къде е?
— Не. Изпрати ни по пощата видеокасета с част от разпита на американската агентка, но след като тя успя да избяга…
— Не знам за какво говорите! — нервно го прекъсна Кармоди. — Последния път, когато се видяхме, Ли Мей се опита да ме убие.
— Чух за това. Имате късмет, че все още сте жив.
— Какво е направила? Ако искате да ви помогна, ще трябва подробно да ме информирате.
Чан кимна и започна да говори. Междувременно насочи колата си към парка „Станли“ — напълно пуст в този час на нощта. Искаше да провери дали след него няма опашка. Десет минути по-късно Кармоди вече знаеше всичко за конфликта между Ема и Ли Мей. Научи и за Джон Уошбърн, чиято обработка беше вървяла паралелно с операцията в Бремертън, научи и за отвличането, изтезанията и бягството на Ема.
— Знаехте ли за намеренията й да отвлече американката, Кармоди?
— Да, но не всичко — кимна бившият тюлен. — Заповяда ми да дойда във Ванкувър и да позволя да ме заловят, след което да хвърля върху Северна Корея вината за операцията в Бремертън. После нареди да запозная американците с мястото на явката ни в китайския квартал, където възнамерявала да отвлече онази Ема, която по-късно да размени срещу мен. Но вместо това се опита да ме ликвидира.
— Хм — рече Чан. Разказът на Кармоди му прозвуча напълно правдоподобно. Той нямаше нито една причина да го лъже и цял куп да му каже истината. — Вече споменах, че Ли Мей ми изпрати една касета с разпита на американката. В нея има някои интересни неща. За жалост плановете на Ли Мей се провалиха. Същата участ сполетя и опита да изведе Джон Уошбърн, както и намеренията й да ни предаде американската агентка. Разбира се, това съвсем не означава, че ние щяхме да я приемем… В момента Ли Мей е в неизвестност. Не знаем какви са плановете й, но тя все още разполага с документацията на Уошбърн и материалите, които сте й предоставили вие.