— Какво искате от мен? — попита Кармоди.
— Да я откриете и да приберете въпросните материали. Радвам се, че се появихте, защото никак не ми се искаше да използвам някой от нашите хора. Втори инцидент на територията на Северна Америка ще ни дойде твърде много.
— Това ли е всичко?
— Знаете, че не е всичко, мистър Кармоди — засмя се Чан.
— А ако изпълня задачата?
— Не, мистър Кармоди. Сега не е време за преговори. Сигурно сте били принуден да изпълнявате заповедите на Ли Мей, но в момента сте част от проблема и имате желание да станете част от неговото решение. Направете каквото искаме от вас, а ако се справите… Да кажем, че тогава ще бъдем по-податливи към евентуалните ви предложения.
После гласът на призрака отново измести тишината в купето.
61
Демарко търпеливо чакаше пред входа на щатския парламент на Масачузетс на Бийкън стрийт. От него всеки момент щеше да излезе Дени Кокран. Алкохолик като Махоуни, той имаше навика да закусва в отсрещния бар някъде към десет и половина. Задължителния коктейл прикриваше с поръчката на бъркани яйца с бекон и препечени филийки.
Минута по-късно от сградата излезе към шейсетгодишен мъж с измачкан бежов костюм. Не беше чак толкова нисък, колкото изглеждаше, но за зрителната измама допринасяха късите крачета, на които се крепеше стокилограмово тяло с добре очертано шкембе. Червеникавата му коса беше посивяла на скулите, а лицето под нея беше на ирландски скандалджия — сплескан от многобройни юмруци нос, увиснали бузи и предизвикателна брадичка. Сините му очички гледаха злобно.
Демарко го изчака да се спусне по стълбите и подвикна:
— Хей, Дени, почакай за минутка.
Чул името си, Кокран окачи на лицето си приветливата усмивка на професионален политик, която на практика не беше нищо повече от гримаса с оголване на зъбите. Но тя изчезна в момента, в който разбра кой го вика.
— Какво искаш, Демарко? — изръмжа той. — Вече говорих с Пери Уолас, появил се тук по поръчка на Махоуни. Ще ти кажа същото, което казах и на него: целунете ми дебелия ирландски задник! Ще гласувам както си поискам, да ви вземат дяволите!
— Ясно — кимна Демарко, сякаш приемаше изцяло позицията на дебелия. — Чух, че си се държал много лошо с горкия Пери.
— Върви на майната си! Какво ще ми направиш, като си толкова голям пич? Да не би да ми пуснеш някой куршум?
Демарко се разстройваше, когато му говореха по този начин.
— Няма, Дени — поклати глава той. — Просто ще те попитам защо се държиш по този начин, а ти ще ми обясниш. Миналата седмица си гласувал против проекта за безплатна храна в училищата, по дяволите! Отлично знаеш какво изпитва Махоуни към лайнари като теб! Искам да чуя кой те е зарибил, Дени! Веднага и без да ми разтягаш онези локуми, дето си ги предложил на Пери!
— А ако не искам? — изръмжа Кокран и вирна нахалната си брадичка.
— Догодина предстоят избори, Дени — меко му напомни Демарко.
— Да не мислиш, че съм забравил? — сопнато отвърна Кокран.
— Ако не се лъжа, заемаш този пост вече осемнайсет години… Нищо друго не умееш.
— И пак ще спечеля. Ще обясня на избирателите…
— О, Дени! Млъкни, ако обичаш! Много те моля. Познаваш ли Майкъл Фарли?
— Кой Фарли? Онова хлапе от окръжната прокуратура?
— Да, Дени, точно това хлапе. Което прилича на Робърт Редфорд и не е загубило нито едно дело в кариерата си.
— Ако ми седне на стола, ще изгуби маса пари!
— Да, ама той е богат и не разчита на заплата, Дени. Кандидатурата му за мястото ти ще бъде издигната от партията още следващата седмица. За кампанията му са заделени половин милион долара, а на избирателите ще бъде внушено, че е време за промяна.
— Ще го победя! Имам приятели навсякъде!
— Вярно е, Дени. Приятели, които те обичат, защото ги уреждаш на работа, отпускаш им кредити и слушаш оплакванията им. Но повечето от тях четат само спортните страници на вестниците и по тази причина не знаят как гласуваш напоследък. За твое съжаление те гледат телевизия, Дени. А с половин милион могат да се платят адски много телевизионни реклами. От тях приятелите ти ще научат как си изменил на каузата. Те ще съдържат кадри с ослепителната усмивка на Фарли и красивата му съпруга, които ще се редуват с други кадри, Дени. На тях ще се вижда как изпълзяваш от поредната кръчма като най-долен пияница…