— Нали ти казах, че Мери-Ан е голям карък? — горчиво се изсмя Кокран. — Ченгето, което я арестувало, се оказа зет на Морган!
62
Демарко хвърли нервен поглед към доберманите, които седяха абсолютно неподвижно на задните си части и го гледаха с безжизнени очи. Приличаха на две статуи от кафяв мрамор.
— Престани да се притесняваш от кучетата, Джо — каза Ема. — Нищо няма да ти направят.
— Защо тогава ме зяпат така?
— Всички кучета го правят. Просто не им обръщай внимание.
Седяха на терасата и пиеха кафе. Срещаха се за пръв път след завръщането на Ема от Ванкувър, станало преди седмица. Тя изглеждаше напълно възстановена — напълняла, с избистрен поглед и завърнала се гъвкавост в гладките мускули.
Демарко отбеляза, че английският двор на къщата е леко занемарен в сравнение с последното му посещение. Цветята все още цъфтяха, но изглеждаха някак повехнали и уморени, като абитуриентки след края на бала. Самата къща също беше претърпяла промени: над прозорците се виждаха охранителни камери, а вратите бяха оборудвани с алармени датчици. И кучетата, разбира се. Ема ги беше взела назаем от някакъв свой познат, който бил луд на тема жива охрана.
— Къде е тя според теб? — попита Демарко.
Дясната ръка на Ема описа широк полукръг над тавата й.
— Някъде там. Изчаква. Дебне.
Капанът във Ванкувър не беше дал резултат. Очевидно Ли Мей беше твърде умна, за да попадне в него.
— Мислиш, че действа на своя глава, така ли? — продължи той. — Без подкрепата на своето разузнаване?
— Да. Тя действа сама.
— Но как живее? Откъде взема пари?
— Хубав въпрос — засмя се Ема. — Преди десетина дни е била обрана една банка в Бисмарк. Охранителните камери са уловили жена с тъмни очила и бейзболна шапка, а онази част от очевидците, които не са били тотално препарирани от насочения пистолет, твърдят, че жената била азиатка.
— Ли Мей обира банки!? — учуди се Демарко.
— Всеки ден в страната стават около петдесет банкови обира, Джо. Голяма част от тях са дело на пълни идиоти. Нима мислиш, че това може да затрудни един добре подготвен агент?
— Ако Ли Мей е обрала банката в Бисмарк, значи е напуснала Канада и вече се намира на територията на Щатите.
— Имайки предвид способностите й, изобщо не се учудвам.
— А нима вярваш, че тези мерки за сигурност, включително кутретата убийци, ще я накарат да се откаже?
На лицето на Ема се появи усмивка, в сравнение с която водите на Северния ледовит океан изглеждаха като топъл басейн.
— Мерките за сигурност нямат за цел да я прогонят, Джо. Напротив, те имат за цел да я привлекат към мен, но на място, избрано от нас.
— Какво искаш да кажеш? — сбърчи вежди Демарко.
— Охраната на къщата ми далеч не е съвършена. Няма такава охрана. Направих по-труден достъпа и това е всичко. В момента се придържам към точна програма: ходя на пазар в определен ден от седмицата, посещавам клуба си през ден, винаги в десет сутринта, на фризьор съм всеки четвъртък. На всичкото отгоре всеки ден бягам за здраве. Изхождам от предположението, че това е най-удобният момент да бъда нападната.
— Защо?
— В клуба или във фризьорския салон не съм изложена на непосредствена опасност главно защото там винаги има и други хора. Тук съм сама, но трябва да се вземе под внимание присъствието на съседите и, разбира се, на кучетата. Но когато бягам, изминавам около три километра по сравнително оживени улици, а на връщане минавам напряко по една пътечка през гората, която е известна на малцина. Именно там е най-удобното място за нападение.
— Въоръжена ли тичаш?
Вместо отговор Ема повдигна блузката си. От ластика на шортите й стърчеше дулото на грозен автоматичен пистолет с късо дуло.
— Ами ако те гръмне с пушка както си седиш тук, на верандата? От двеста метра като нищо ще уцели.
Задавайки въпроса, той механично се огледа. Очите му нервно опипаха околността, търсейки удобно място за засада на снайперист.
— В такъв случай съм труп — въздъхна Ема. — Но аз не мисля, че тя ще постъпи по този начин, защото…
— Не мислиш?!
— Тя иска да се срещнем лице в лице, Джо. Иска да види страха в очите ми, за последен път да ми каже колко много ме мрази. Ето защо съм на мнение, че ще направи нов опит да ме отвлече.