— Бива ли я тая ваша дама? — погледна го със съмнение Демарко.
— Взе пето място на финала по биатлон на Олимпиадата през деветдесет и осма.
— Страхотно — отбеляза Демарко. — Значи ако Ли Мей гръмне Ема и побегне на ски, хубавицата няма начин да не я настигне!
65
Ема съзря Демарко, който стоеше пред вратата на клуба със сак в краката.
— Трябва да поговорим, хлапе! — изръмжа тя, без да забавя крачка.
Беше в компанията на висока жена с руса коса, стегната на конска опашка. Беше някъде около трийсетгодишна, облечена в бяло поло, къси панталони и бели маратонки. Имаше известна прилика с Кристин, но с далеч по-развита мускулатура. Прилича на спортистка, която вдига щанги няколко дни в седмицата, помисли си Демарко. А ако стегне бедра около кръста ми, със сигурност ще ми счупи няколко ребра. По красота обаче не можеше да се мери с Кристин. Не беше и грозна, но чертите й бяха твърди, далеч от всякаква женственост. Приличаше на онези плувкини от Източна Германия, които чупеха всички рекорди, преди да започнат да им вземат проби от урината. Всъщност изобщо не прилича на Кристин, стигна до окончателното решение той.
Ема го подмина и изчезна зад вратата на фитнес клуба. Спътницата й го огледа така, сякаш искаше да го запомни за евентуална справка, след което последва Ема. Демарко изпусна тежка въздишка, вдигна сака си и тръгна след тях.
Фитнес центърът очевидно обслужваше по-заможните обитатели на окръг Колумбия — лъскав и скъп, предлагащ всички екстри: басейн с олимпийски размери, два покрити и четири открити тенис корта, миниигрище за баскетбол, сауна и помещения за масаж, два корта за софтбол, едно игрище за скуош и просторна гимнастическа зала, претъпкана с последно поколение уреди на фирмата „Прекор“. Имаше и два бара — единият за алкохолици, а другият за любителите на сок от моркови. Под навеса с изглед към игрището за голф с девет дупки имаше малко, но уютно на вид кафене. Там предлагаха омлет от яйчени белтъци с китайски гъби — блюдо, след поглъщането на което човек остава с впечатлението, че се е нахранил с въздух.
Ема пристъпи към рецепцията, където беше посрещната от загорял левент с фигурата на Микеланджеловия Давид. Регистрира се и тръгна по коридора към женските съблекални, после рязко се завъртя и се втренчи в лицето на Демарко.
— Какво правиш тук?
— Помислих си, че можем да изиграем един мач по ракетбол — отвърна той и вдигна сака си.
— Дрън-дрън. Дошъл си да провериш дали ме пазят.
— Така е — призна той. — И никак не съм впечатлен. Къде, по дяволите, е Ролф?
— Аха, значи не си го забелязал — със задоволство констатира Ема.
— Точно така. Къде е?
— Не си го забелязал, защото не е нужно, Джо!
Понечи да добави още нещо, после си спомни за присъствието на двойничката на Кристин, която стоеше на крачка от тях и враждебно наблюдаваше Демарко.
— Запознай се с Карла, Джо… Карла, това е… Всъщност няма значение кой е. Другия път като го видиш, направо го застреляй!
— Слушам, госпожо — отвърна абсолютно сериозно русата амазонка.
— Вече ти обясних, че… — Ема пое въздух, за да се успокои, и добави: — Искам една минута насаме с този глупак, Карла.
— Слушам, госпожо. Ще отида да проверя съблекалните.
Демарко получи възможност да се убеди, че гърбът на тази жена е широк почти колкото неговия.
— Само я погледни! — изпъшка Ема. — Спокойно може да окачи на врата си табела с надпис „Бодигард“! Най-малко петдесет пъти й повторих да не ме нарича „госпожо“, но като типичен агент на Сикрет Сървис тя просто отказва да превключи!
— Е, все пак е по-добре от…
— Не! От нищо не е по-добре! Направих опит да организирам нещата така, както ги виждам. Идеята беше да подмамя Ли Мей да излезе на открито и да се опита да ме нападне. Ролф ми беше напълно достатъчен. Но ти реши да ми лепнеш и Карла, която не се отделя от задника ми. И живее у дома, за бога! Можеш ли изобщо да си представиш каква гостенка е тя?
— Извинявай — смотолеви Демарко. — Исках само да…
— Носиш ли си ракетата?
— Разбира се, нали ти казах…
— Много добре. Отивай да се преобличаш, защото възнамерявам да те смажа набързо!
Играта с Ема не му носеше удовлетворение. Не само защото се отразяваше зле на самочувствието му — единайсет точки бяха максималното му постижение срещу нея, — но и защото вредеше на здравето му. Ема го разкарваше по цялото игрище, принуждаваше го да се бори за всяка точка, а на всичкото отгоре изпитваше огромно удоволствие да изстрелва топката на сантиметри от главата му. И то когато беше в настроение. Днес обаче беше ядосана, което със сигурност означаваше, че ще бъде размазан.