— По дяволите! — мрачно изръмжа Демарко. — Но дори да са шпиони, онази височката от учебния център, как й беше името… Шипли… твърди, че изнасянето на секретна информация е много трудна работа. И аз съм склонен да се съглася с нея, защото видях със собствените си очи онези огромни наръчници…
— Така е — съгласи се Ема.
Замълчаха.
— Но как се действа, ако системата за сигурност все пак не успее да спре проникването на шпиони? — попита след известно време Демарко.
— На първо място са предварителните проверки за издаване на пропуск. Те показват дали отделният служител има финансови затруднения и дали е уязвим за шантаж. Но това не е пътят за разкриване на шпионите. — Ема махна с ръка по посока на корабостроителницата, част от която се виждаше през витрината. — Всичко, което се намира там — огради, камери, сейфове и електронни ключалки, — представлява физическата охрана на периметъра. Но има и още един, вътрешен периметър на охрана, който е също така видим, но по-малко бие на очи. Това е човешкият периметър. Работниците и служителите като Дейв Уитфийлд, които наблюдават колегите си и обръщат внимание на странното им поведение. На това, което мирише, както неотдавна се изрази бедният Дейв. Именно този втори периметър хваща шпионите.
Ема наклони чашата си и погълна остатъка от ужасния „здравословен“ чай.
— Трябва да поговоря с един човек — надигна се тя. — Ще се видим по-късно.
14
— Имам нужда от помощ, Бил.
Бил Смит (това беше истинското му име) беше колега, всъщност подчинен на Ема в предишната й служба. Беше слаб мъж с тъмна къдрава коса и очила с черни рамки, висок около метър и седемдесет и пет. Не приличаше на международен шпионин, а по-скоро (за огромен негов ужас) на по-големия брат на един известен артист, който вече трета година рекламираше продукцията на голяма компания по националната телевизия. Бяха седнали на една масичка в ресторант „Денис“. Ема направи гримаса, гледайки как Смит полива сладкиша пред себе си с обилно количество ягодов сироп.
— Не мога, Ема — въздъхна мъжът. — В момента сме много по-натоварени, отколкото по времето на Студената война. — Преди тя да успее да каже каквото и да било, той набоде на вилицата си парченце гофрета и й го поднесе. — Искаш ли да опиташ?
По дръжката на вилицата потече гъст сироп.
— Не, за бога! — стресна се Ема, после поклати глава. — Тези хора кроят нещо, Бил. Усещам го!
— Сподели ли усещането си с федералните?
— Да. Бюрото изпрати двама млади агенти да разследват случая. Старшият е не само по-зелен от тревата, но и затрупан с толкова работа, че би превила гърба дори на магаре. Според него вероятността за шпионаж е твърде малка…
— С което трябва да се съгласиш — вметна Смит.
— … освен това твърди, че няма достатъчно основания да поиска заповед за проверка на финансовото състояние на тези хора или за обиск на домовете им.
— Достатъчно основания, а? — презрително изсумтя Смит. В неговата работа такова понятие почти не съществуваше.
— А по отношение на убийството са склонни да приемат, че действително го е извършил онзи нещастен шизофреник.
— Може би наистина го е извършил.
— Не е! — отсече Ема. Тя беше от хората, които могат да сбъркат, но колебанието им е непознато.
— И тъй, какво искаш? — погледна я Бил.
— Искам опитен човек да проучи тези хора, най-вече Кармоди. Искам компютърен специалист, който да ми обясни триковете, с които могат да се заобиколят електронните мерки за сигурност. И накрая, искам екип. Малък, но достатъчен за проследяването на тези типове и за претърсване на къщите им. Особено къщата на Кармоди, която искам да бъде проверена за експлозиви и шпионско оборудване.
— За бога, Ема! — смаяно възкликна Смит. — Остава да поискаш и хеликоптер!
— Нещата се сериозни, Бил. Тръпки ме побиват, като си представя, че този човек се разхожда сред атомните подводници!
Смит тежко въздъхна. Ема си беше все същото природно бедствие.
— Виж какво — рече той. — Ще направим проучването, но не очаквай да стане на мига. По отношение на компютрите се сещам за един човек от Агенцията за национална сигурност, когото използваме, когато сме прекалено натоварени. Може би ще ги убедим да ни го отпуснат за консултация. Но за екипа забрави. За това, което искаш, ще се наложи да изтегля хора от чужбина. Повярвай ми, Ема, комунизмът беше детска залъгалка в сравнение с международния тероризъм!