— А сега ти ме чуй! — изсъска Ема. — Терористите вероятно се намират вътре в корабостроителница на ВМС, в която се ремонтират бойни кораби с атомни реактори!
— Чувам те, Ема. Но не мога да го направя, съжалявам.
Ема рязко се облегна назад.
— В такъв случай предлагам да докладваш по-нагоре, Бил. Само по този начин ще си спасиш задника, ако стане беля!
— Е, това вече е прекалено, Ема.
15
Очаквайки телефонното обаждане, Ема се излегна на леглото в мотелската стая. Чувстваше се самотна и нещастна. Кристин се бе върнала във Вашингтон заедно с филхармонията, а тя се премести в мотела на Демарко. Мястото беше чисто, функционално и с удобни комуникации, въпреки че по нейно мнение стаичките приличаха на кашони, а Ема беше свикнала с удобствата на петзвездните хотели.
Почти трийсет години беше работила за ВРУ, но без да споделя какво й беше струвало това. Случвало й се беше да спи в планински пещери без завивки, беше оцелявала, хранейки се с корени, беше преживяла ухапването на скорпион и тежка кожна зараза от някаква екзотична гъба. Но никога не се беше оплаквала, никога не беше изпитвала самосъжаление. А сега, въпреки огромните трудности в миналото, изпадаше в депресия от факта, че налягането на водата в мотела е слабо и са й нужни цели пет минути под душа, за да отмие шампоана от късата си коса.
Телефонът до леглото иззвъня.
— Ало — рече в слушалката Ема.
— Обажда се Питърсън от отдел „Проучване“.
— Слушам.
— Ще започна с Нортън и Мълърин. И двамата имат дългове, а служебните им досиета са пълни със забележки — най-често закъснение за работа, неспазване на служебната йерархия, небрежно изпълнение на задълженията и прочие. Няколко месеца преди преждевременното си излизане в пенсия и двамата заливат управата с жалби: за дълго отлагано повишение, за възрастова дискриминация, за несправедливо разпределение на извънредните дежурства — обичайното скимтене на недоволните чиновници. И двамата са разведени и имат деца, които не подкрепят финансово. Неосъждани, ако не броим един акт за шофиране в нетрезво състояние на Мълърин отпреди шест години. Бих казал, че става въпрос за обикновени некадърници.
Обикновени некадърници. Ема чуваше варианти на това определение за трети път, и то изказано от различни хора. Но защо тогава ги е наел Кармоди?
— Това ли е всичко? — попита на глас тя.
— Не, проверих и банковите им сметки. Преди половин година в тях са постъпили немалки суми — по сто хиляди долара на човек. Станало е непосредствено преди да се пенсионират и да започнат работа при Кармоди.
— Произход на парите?
— Фирмата на Кармоди. Предполагам, че става въпрос за предварителен бонус.
— Ти би ли платил предварителен бонус на такива хора? — изсумтя Ема.
— Изключено.
— А Кармоди откъде е взел парите?
— При установяването си в района в началото на деветдесетте е купил къща в Сан Диего. Почти през цялото време я е давал под наем, а преди седем месеца я продава и влага парите в новата си консултантска фирма. От тях плаща на Нортън и Мълърин, но лично аз съм на мнение, че в цялата работа има нещо гнило. За къщата е получил почти три пъти повече от реалната й стойност. Купувачът е строителна компания, чиито пари не успях да проследя. Бих могъл да го направя, но ми беше напомнено, че за момента не разполагам с време.
— Възможно ли е някой да пере пари чрез тази строителна компания?
— Разбира се. Тя е голяма, развива международна дейност и получава пари от най-различни посоки. Идеално прикритие за финансиране на чужди секретни операции.
— Трябва да изясниш произхода на парите на Кармоди!
— Не мога, Ема, съжалявам. Не сега и не преди да откриеш нещо съществено.
Ема замълча за момент.
— А Кармоди?
— Коренно различна порода от Нортън и Мълърин. Започва като ядрен инженер във флота, изкарва специален курс за управление на атомни реактори в Айдахо Фолс, след което служи както на щурмови подводници, така и на стратегически. Безупречно досие. Похвали, награди, чести повишения. Решава да напусне флота в момента, в който е предложен за военната академия.
— Какво се е случило?
— Нищо. По онова време е бил на двайсет и четири, но вече имал шест години служба на атомна подводница. Писнало му и решил да стане тюлен. Командването не било доволно от това решение, но той заплашил, че ако не бъде преместен, ще напусне. Бил толкова добър, че не искали да го изпуснат. Но и тюлените го харесали — млад здравеняк с отлична техническа подготовка, истински кандидат мечта.