— Как се е представил като тюлен?
— Великолепно, чак до самото си напускане. Той е от хората, чиито медали стоят заключени в държавен трезор, защото не може да разкаже срещу какво ги е получил. Точно като теб, Ема…
Тя пренебрегна комплимента и продължи с въпросите.
— Какво го е накарало да напусне?
— Изпълнявал някаква, хм, мисия… Станало напечено, един от тюлените бил убит, а вината за това хвърлили върху Кармоди.
Ема остана с чувството, че бившият й колега чете от някакъв секретен доклад и съвсем не й казва всичко.
— Изплюй камъчето, Питърсън! — подкани го тя. — Каква мисия, какво е направил Кармоди?
— Съжалявам, Ема, не мога. В най-общи линии Кармоди взел погрешно решение в разгара на ожесточена престрелка. Толкоз. Попадала си в подобни ситуации и знаеш за какво става въпрос. Кармоди се оказал в ролята на нещастника, който поема вината.
— Изритали ли са го от тюлените?
— Не. Все пак бил истинска звезда. Вписали черна точка в досието му и решили да го изпратят на опреснителен курс — все едно приятелско перване през пръстите. Ама той ги изпреварил и напуснал.
— Значи е напуснал флота гневен и огорчен, така ли?
— Това го няма в документите. Като причина за напускането си е посочил желание да започне работа в частния сектор. Може и да е бил огорчен, но нищо не сочи за такова нещо. В смисъл че в досието липсват негови жалби до командването, няма искане за официално разследване. По всичко личи, че след шест години му е дошло до гуша да рискува кожата си срещу минимално заплащане. Бил готов да се махне.
— Знаеш ли с какво се е занимавал, след като е напуснал тюлените?
— Бегло. Не разполагам с подробности, но около седем години е бил в Хонконг. Напуска флота през 96-а, около година се мотае из Европа, след което постъпва на работа в някаква ядрена централа в околностите на Толедо. През 98-а напуска, вероятно защото работата му е била сходна с тази на атомните подводници. Установява се в Хонконг, където постъпва в охранителна фирма, чиито клиенти са едри риби и техните семейства. Не знам дали е бил бодигард, или някакъв консултант по сигурността, но с този стаж при тюлените спокойно би могъл да съвместява и двете длъжности. През 2003 година фирмата му се премества в Тайланд. Това става шест години след като Хонконг е върнат на китайците. Вероятно защото комунистическото правителство в Пекин направи труден живота на частните предприемачи в Хонконг. Работата е там, че не разполагаме с информация за дейността на Кармоди след преместването на фирмата. Той остава в Хонконг, след което изведнъж се появява отново в Щатите и получава поръчката за реорганизация на учебния център в корабостроителницата.
— Доста рязка промяна в кариерата — отбеляза замислено Ема. — Бодигардът в Хонконг изведнъж става консултант в САЩ. Не мога да не си задам въпроса защо не е заминал за Тайланд заедно с охранителната фирма, в която е работел.
— Нямам отговор — призна Питърсън.
Ема му благодари и понечи да затвори, но последните му думи я спряха.
— Тоя Кармоди е умно копеле, Ема — каза той. — Изключително опасен, ако е преминал на страната на лошите. Доколкото разбирам, ти си сама там. Внимавай много, моля те!
Тя остави слушалката и отправи поглед към картината, окачена на стената срещу леглото. Беше маслен пейзаж на връх Рейниър, извисил се заплашително над пурпурни облаци. Някъде трябва да има галерия за грозно изкуство, дълбоко въздъхна тя. От която със сигурност пазаруват всички мотели в страната.
Остана неподвижна известно време, после проведе още един кратък разговор и набра номера на Демарко. Никой не вдигна. Къде се е запилял, да го вземат дяволите?
— Я ми кажи, как стана така, че започна работа в Конгреса? — попита Даян Карлучи.
Демарко си беше направил труда да поразпита за някое добро място за вечеря и няколко души единодушно му препоръчаха ресторанта в градчето Уинслоу на остров Бейнбридж. Цените му се сториха височки за толкова малко градче, но това изобщо не го смути. Гледката беше добра, храната също, а Даян Карлучи се оказа изключително приятна компания. Между двамата не се създаде обичайното неудобство при всяка първа среща и поне до този момент не се напъваха да намерят тема за разговор.