— Готово — рече Ема, бутна вратата и промърмори: — Доброто куче е по-надеждно и по-бързо от машинките. Хайде, влизай. Започваме от втория етаж и вървим надолу.
— Ще спуснем ли щорите?
— Не — отвърна Ема и пое нагоре по стълбите.
Кармоди беше взел къщата под наем, най-вероятно с обзавеждането. Имаше всичко, но си личеше, че е само временно жилище. Не се усещаше личният вкус, нямаше семейни снимки, липсваха сувенири от миналото. Беше просто място, на което човек спи и се храни, но нищо повече.
На втория етаж имаше две малки спални и баня. Ема започна да отваря гардеробите и да издърпва чекмеджетата, а Демарко разходи кучето, оставяйки го да души на воля. То престана да скимти и по всичко личеше, че се забавлява добре. Дано не вдигне крак да си маркира територията, помисли си Демарко.
Огледът на втория етаж приключи за четирийсет минути и те слязоха долу. Ема работеше с изключително старание. Кухнята отне много време, защото тя извади съдържанието на фризера и започна да отваря разни кутии. Демарко остана изненадан от факта, че песът не обърна никакво внимание на останките от пържолата, която Ема пльосна върху плота. Добре дресирана гад, принуди се да признае той.
После погледна часовника си. Бяха в къщата вече час и половина.
— Да вървим в мазето — подкани го Ема.
— А това? — попита той и кимна с брадичка към храната на плота. — Няма ли да го прибереш обратно?
— Няма смисъл. И без това ще разбере, че сме били тук.
Демарко беше обзет от мрачното предчувствие, че огледът на мазето ще продължи вечно. Повечето хора трупат там кашони и боклуци, които ги мързи да сортират или изхвърлят. Но се оказа, че мазето на Фил Кармоди е почти празно. Бойлерът и отоплителната инсталация заемаха почти половината от пространството, а в центъра имаше щанга и дървена скамейка за физически упражнения. Хвърлил поглед на дисковете, Демарко установи, че наемателят вдига около сто и петдесет кила от легнало положение.
Край една от стените имаше стара кухненска маса с пластмасов плот, над която беше окачена дъска с инструменти. Върху плота беше закрепено малко менгеме — от онези, които рибарите използват да връзват мухите. Над нея беше закрепена лупа с подвижно рамо, под която се виждаше почти завършен модел на четиримачтова бойна шхуна. Оставаше да се боядисат само някои дребни детайли. Демарко си представи как Кармоди слиза тук всяка вечер, навежда се над масата и работи върху модела под слабата светлина на лампата. Представа за самотен човек, който убива времето, а не за човек, отдаден на своето хоби.
Ема се изправи в средата на помещението и се огледа, явно чудейки се откъде да започне. Демарко дръпна кучето към масата с намерението да разгледа макета по-отблизо. Безброй миниатюрни компоненти, тънки въжета, рудани и кнехтове, сглобени без дори следа от лепило. Неволно се запита дали би могъл да прояви търпението, необходимо за тази работа, после кучето изведнъж нададе оглушителен лай и дръпна каишката към някаква кутия за обувки под масата.
— Исусе! — стресна се той. — Млъквай, за бога! Веднага млъквай!
Изненада се, че шепне, защото този лай положително се чуваше на километър.
Ема се приближи, потупа звяра по главата и нежно рече:
— Добро момиче, браво на теб! Добро момиче!
Извади от джоба си пакетче с кучешка храна и го тикна под муцуната на звяра. Защо ли успокоителното е в нейния джоб, а не в моя? — запита се Демарко. Кучето моментално се укроти, но продължаваше да тика муцуната си в кутията.
Ема невъзмутимо отмести главата му, издърпа кутията и я вдигна на масата. Капакът беше залепен с прозрачно тиксо. След като я огледа от всички страни, партньорката му сви рамене и протегна ръка към ножчето със сменяеми остриета на масата.
— Какво правиш? — тревожно подвикна Демарко. — Може да е бомба!
— Виж праха по капака — отвърна Ема. — Престояла е доста време под масата.
— И какво от това? Има голяма вероятност отвътре да изскочи високочувствителен експлозив!
Ема поклати глава, внимателно сряза лепенките и вдигна капака.
— По дяволите!
Демарко пристъпи и надникна в кутията. На дъното й лежаха воден пистолет, две автомобилчета от колекцията „Мачбокс“ и йо-йо. Останалата част беше запълнена от десетина увеселителни ракети във формата на миниатюрни бутилчици.