Претърсването на къщата на Мълърин им отне два пъти повече време. Тя не беше по-голяма от къщата на Кармоди, но тоя тип се оказа мърляч и вехтошар. Мазето му беше задръстено от кашони, сандъци и всевъзможни бидони. На всичкото отгоре имаше и гараж, до такава степен пълен с боклуци, че вътре изобщо не можеше да влезе кола. Дори Ема, която никога не се предаваше, бе принудена да признае, че за пълното претърсване на този дом ще им трябват минимум две денонощия. Но те разполагаха само с четири часа.
Кучето реагира два пъти в къщата: на един сандък със сигнални ракети в гаража редом с десетлитрова туба бензин и на кутия патрони в джоба на проядена от молци ловджийска жилетка. Патроните бяха толкова стари, че Демарко се опасяваше да не избухнат в ръката му.
След това претърсване дори кучето изглеждаше уморено.
— А сега какво? — попита Демарко, като се върнаха в колата. — За къщата на Нортън вече е късно.
— Няма да ни отнеме много време, защото той живее в апартамент — каза Ема.
— Но вече наближава четири, а онези типове напускат работа горе-долу по това време, за да избегнат задръстването.
— Имаме време! — отсече Ема, а плътно стиснатите й устни показваха, че всякакви спорове са излишни.
Апартаментът на Нортън имаше само две спални. В дневната се набиваше в очи огромен телевизор с най-малко 50-инчов диагонал на екрана, към който бяха свързани голямо количество електронни компоненти. Демарко преброи шест тонколони, пръснати из сравнително тясното помещение.
За разлика от колегата си, Нортън се оказа по-подреден дори от майката на Демарко. А това означаваше много голям чистник. В умивалника липсваха неизмити чинии, леглото беше оправено, нямаше разхвърляни дрехи по пода. Всички кутии на горния рафт в гардероба бяха снабдени с етикети за своето съдържание. Е, това вече е прекалено, помисли си Демарко.
— Ако не се стигне до арест, бих искал да наема тоя тип за иконом — отбеляза той.
Без да му обръща внимание, Ема влезе в кухнята и започна да преравя чекмеджетата.
— Хайде, партньоре — подкани Демарко кучето и подръпна каишката му. По неизвестни причини то беше изплезило трийсетсантиметров език и дишаше тежко.
Ема отвори вратата на втората спалня и започна да цъка с език.
До стената беше залепена дълга маса, върху която имаше монитор с плосък екран, лазерен принтер и скъп скенер. Демарко беше запознат само с тази част от апаратурата, но цъкането на Ема беше предизвикано от пет-шест устройства с неизвестно за него предназначение. Етажерката над масата се огъваше под тежестта на специализирана компютърна литература — главно списания, подредени по хронологичен ред. Под масата имаше червена кутия на колелца, която беше пълна с малки инструменти и електронни компоненти.
Ема пристъпи към масата, взе някакъв предмет и отново цъкна с език.
— Какво е това? — попита Демарко.
— Оптичен кабел. Може да се свърже с миниатюрна камера или записващо видео.
— Аха — кимна Демарко. — Разни шантави типове пъхат тия джаджи в специално пробити дупки в стените на банята и гледат голите жени.
— И за това стават — потвърди Ема. — Но в случая е по-вероятно Кармоди да се е разхождал из някоя атомна подводница с такова нещо, скрито в ръкава. По този начин шпионите снимат каквото пожелаят.
В ръцете й се появи дигитален фотоапарат, с който засне уредите върху масата и етажерката с книгите над нея. После се настани пред компютъра и каза:
— Я да видим какво има в тая кутия.
— Трябва да тръгваме, Ема! — тревожно я подкани Демарко, след като направи справка с часовника си.
Вместо отговор дочу характерната мелодийка на стартирал „Уиндоус“.
— Мамка му, има парола! — недоволно изръмжа Ема. — Като гледам с какво се е обзавел тоя тип, вероятно ще се окаже, че е кодирал и програмите. В такъв случай ще ми трябва професионалист, за да надникна в проклетата му машина! — Сега вече тя погледна часовника си и добави: — Става късно…
— Не думай! — процеди Демарко. Тази жена наистина може да те подлуди, когато си поиска!
— Вземи Луси и излез да пазиш отвън — заповяда с равен глас партньорката му. — Тук виждам инструкция за лаптоп, но не и самия лаптоп. Налага се да го потърся. Извикай ме, ако Нортън се появи.