Забелязал го на вратата на залата, председателят се надигна, гаврътна остатъка от бърбън в чашата си и подхвърли нещо на компанията, която избухна в оглушителен смях. После тупна по гърба човека до себе си и започна да си пробива път към изхода. Придвижваше се с лека и гъвкава походка въпреки погълнатия алкохол. Не се блъсна в нито един стол или маса, не наруши спокойствието на никой от останалите гости на заведението. Такъв си беше Махоуни: танцуващ мечок, един дебел и грациозен Фред Астер.
Излязоха навън. Махоуни измъкна от десния си джоб недопушена пура, запали и издуха облаче дим по посока на луната. Очите му бавно се спряха на масивната сграда на Министерството на финансите от другата страна на улицата. Ослепително бяла под светлината на прожекторите, тя приличаше на паметник. Или на огромна гробница.
Наближаваше девет вечерта, но два прозореца на третия етаж все още светеха. Демарко си представи насядалите около масата чиновници с уморени лица и зачервени очи, които се опитват да вържат бюджета на държавата.
— Тези хора са уплашени, Джо — каза Махоуни. Разбира се, имаше предвид профсъюзните лидери, а не финансистите в отсрещната сграда. — Едно време сръчните младежи с гимназиално образование имаха добро бъдеще. Те можеха да си намерят работа в „Дженеръл Мотърс“, „Форд“ или „Боинг“, да станат машинисти, заварчици или механици. След трийсетина години повечето от тях вече притежаваха къща, две коли, дори лодка, а спестяванията им стигаха, за да изпратят децата си в колеж. Но тези времена отминаха и днешните младежи се страхуват. Аз също, Джо. Просто защото не знам как да им помогна.
Демарко беше наясно, че Махоуни има много пороци — пиеше твърде много, изневеряваше на жена си, редовно превишаваше правата си и престъпваше закона. Беше егоист и егоцентрик, суетен и лекомислен. Но в замяна на всичко това изпитваше истинска загриженост за народа на тази страна, особено за онази част от него, която носеше обувки със стоманени върхове и твърди шапки.
— Мамка му! — възкликна председателят, очевидно все още на профсъюзна вълна. После напълни гърдите си с въздух и извърна зачервените си очи към Демарко. — Казвай сега какво откри…
Демарко му докладва.
По дяволите, Джо! — оплака се председателят. — Защо нещата никога не са такива, каквито изглеждат? Защо оня скитник да не е убиецът на племенника на Хатауей? Защо онзи плужек Бери да не се е напил до козирката, преди да се блъсне с шибаното дърво? Защо трябва да се натъкваме на шпиони, мамка му?
— Може и да не е така — успокои го Демарко. — В момента просто имаме доста въпроси, които чакат отговор. Парите в сметката на Бери. Последното телефонно обаждане на Уитфийлд, за да алармира, че двамата смотаняци кроят нещо. Времето на убийството му. А накрая Кармоди, който изобщо не се връзва с ролята на консултант по образователни програми.
— Но защо ще убиват Бери, по дяволите, които и да са те?! За Уитфийлд бих могъл да намеря обяснение. Видял е нещо и са го свитнали, за да му затворят устата. Но Бери?
— Звъннах на Ема и й зададох същия въпрос. Тя смята, че поръчителите на операцията вероятно заличават следите, опитвайки се да предпазят Кармоди и хората му.
— На тая бивша шпионка й се привижда заговор на всяка крачка! — поклати глава Махоуни и побелял кичур падна над очите му. Изведнъж заприлича на ядосан овчарски пес. — Какво искаш от мен?
— Нищо — сви рамене Демарко. — Просто реших да ви запозная с хода на събитията, преди да се върна в Бремертън.
— Страхотно, няма що! — изръмжа председателят. — Тръсваш ми нови главоболия, а после изчезваш, за да няма на кого да си го изкарам!
— Трябва да разровим тая работа, шефе. Ако Ема излезе права…
— Знам, знам. Заминавай за Бремертън.
Махоуни хвърли угарката от пурата си в канала, предизвиквайки укорителния поглед на някаква жена, която вървеше по тротоара. В очите й се четеше презрение към този дърт и дебел пияница, който замърсява околната среда. Махоуни я дари с усмивка, която съдържаше ясно послание: Върви на майната си, драга!
— Трябва да се връщам — каза той. — Ако не мога да помогна на тези момчета, нека им дам възможност да се напият до козирката и поне тази вечер да забравят проблемите си.