Десет минути по-късно се появи Нортън и се насочи към масата на колегата си. След още пет към тях се присъедини и Кармоди. За голямо разочарование на Ема четвърти човек не се появи.
Мълърин и Нортън си поръчаха бира, но Кармоди поклати глава. Поведоха тих, но напрегнат разговор. В един момент Кармоди заби показалец в лицето на Мълърин и онзи уплашено се дръпна назад.
Няколко минути по-късно Кармоди стана и се насочи към изхода. Ема забеляза, че е спечелила цяла петдесетачка, но това изобщо не я учуди, защото винаги й вървеше на комар. Без да прибере печалбата, тя стана и тръгна подир високия мъж. Следващата домакиня, която щеше да заеме мястото й, със сигурност щеше да реши, че е умряла и се е преселила в комарджийския рай.
В движение набра номера на Демарко, а Кармоди излезе на паркинга, огледа се и тръгна към колата си, без да обръща внимание на жената с дълга черна коса, която ровеше в чантичката си за ключовете. На излизане от паркинга, плътно след Кармоди, Ема се размина с колата на Демарко при бариерата.
Демарко намери Нортън и Мълърин на посоченото място — в затъмнения бар пред халби с бира. Понечи да тръгне към масата им, но в същия момент Нортън се изправи, подхвърли нещо на колегата си и тръгна към изхода. Очевидно нещо неприятно, защото Мълърин показа среден пръст на широкия му гръб.
Останал сам, кльощавият мъж се облегна назад с мрачно изражение на лицето. Имаше вид на човек, когото незаслужено са наругали. Довърши бирата, поръча си още една, която отнесе на близката маса за зарове и започна да губи пари.
Постави червен петдоларов чип в зоната, която играчите на зарове наричаха „Полето“. По принцип това беше глупашки еднократен залог, защото покриваше всички цифри на зара и не носеше печалба, а само възвръщане на заложената сума. На „Полето“ залагаха само новаци или пълни идиоти.
— Тъп залог, Нед — рече Демарко и сложи тежката си ръка върху рамото на Мълърин. — Съветвам те да прочетеш малко литература по въпроса.
— Какво правиш тук, по дяволите? — стресна се онзи. — Ти какво, следиш ли ме?
Направи опит да се освободи, но Демарко леко стисна рамото му и го придърпа към себе си.
— Точно така.
— Но…
— Постъпи глупаво, Нед. Не биваше да тичаш при Кармоди веднага след нашия разговор. Ще го изнервиш, ще го накараш да си помисли, че си се напикал от страх. Мисля, че не е разумно да оставяш подобно впечатление у човек като Кармоди.
Около масата имаше още само трима играчи и диалогът между двамата привлече вниманието на пит боса. Разбира се, той не можеше да чуе какво си говорят, но виждаше тежката лапа на Демарко върху рамото на Мълърин, виждаше и изкривеното му от страх лице. Врял и кипял в отношенията между комарджиите, човекът очевидно реши, че Демарко се е появил с намерението да прибере някой стар дълг.
— Досажда ли ви този господин, сър? — обърна се той към Мълърин.
На лицето на нещастника се появи изражението на удавник, на когото току-що са хвърлили спасително въже.
— Да, да… Той е…
— Ще ви помоля да напуснете, сър — тежко каза пит босът, обръщайки се към Демарко. Не му пукаше дали Мълърин е длъжник на някоя лихварска акула. В момента той беше играч, дошъл да губи пари в индианското казино.
— Няма проблем — отвърна Демарко, свали ръката си от рамото на Мълърин и го плесна по гърба толкова здраво, че онзи политна. — С приятеля Нед ще си поговорим по-късно. Знам къде живее.
Хванала кормилото с една ръка, Ема избърса червилото със салфетка, смъкна перуката и на нейно място нахлупи тъмносиня шапка за бейзбол с логото на „Калвин Клайн“. Отдалечила се на десетина километра от казиното, колата на Кармоди напусна магистралата и пое по тесния път, който водеше към малък парк, носещ наименованието „Фей Бейнбридж“.
Надявайки се, че до него се стига само по този път, Ема спря малко преди отбивката и включи аварийните светлини. Нямаше смисъл да кара след Кармоди по посока на парка, защото той със сигурност щеше да я забележи. Докато тук можеше да мине за претърпял авария шофьор, тръгнал да търси помощ по телефона.
Изскочи навън, заключи и хукна към отбивката. Стотина метра по-надолу зърна червени стоп светлини. Фордът на Кармоди беше отбил на малък паркинг. Ема нагази в тревата. Целта й беше горичката, заобиколила отвсякъде тясната ивица асфалт.