Кармоди беше свалил страничното стъкло и се беше изтегнал на седалката. По всичко личеше, че възнамерява да остане известно време тук.
Ема се надяваше, че това е мястото за среща с човека, който командва операцията. Трябваше да има такъв човек, разбира се, ако изобщо се провежда някаква операция. Мълърин беше постъпил точно според очакванията й, докладвайки незабавно за разговора си с Демарко. Сега очакваше и Кармоди да постъпи по същия начин и да докладва на човека над себе си. А тя възнамеряваше да го проследи, стига да се появи.
Кармоди май спеше. За миг тя допусна, че се е отбил тук, защото е уморен и иска да подремне, после поклати глава. Не, това бе напълно нелогично. Точно шейсет минути по-късно Кармоди вдигна ръка и погледна часовника си. Изправи облегалката и запали мотора.
Скрита между дърветата, Ема безпомощно гледаше как колата му се отдалечава. Секунди по-късно вече тичаше обратно към магистралата и проклинаше под нос. По всичко личеше, че ще го изпусне.
Жената с азиатски черти пристигна на мястото на срещата петнайсет минути преди Кармоди. Както обикновено тя възнамеряваше да изчака известно време, преди да се приближи до колата му. Този път изчака половин час и вече се готвеше да тръгне към паркинга, когато вниманието й беше привлечено от някакво поклащане на храстите зад колата на Кармоди. Измъкна малък бинокъл и го насочи натам. В продължение на близо десет минути не видя нищо, после храстите отново се раздвижиха и зад тях се мярна някакво лице. Жената рязко си пое дъх и прехапа устни, за да не извика.
Остана на мястото си още двайсет минути, неподвижна като сфинкс. Което се оказа доста трудно, по простата причина че цялата трепереше от гняв. Ако носеше оръжие, положително щеше да застреля жената в храсталака отсреща. Най-накрая колата на Кармоди потегли, а непознатата изскочи от прикритието си и хукна към магистралата, вероятно за да продължи проследяването.
Миг по-късно азиатката излезе от скривалището си. По характер беше точно такава, за каквато я смятаха всички: студена и сдържана, неподвластна на емоциите. Защото нейните емоции бяха отдавна изгорени с нажежено желязо. Но ако някой можеше да я зърне в момента, той със сигурност щеше да забележи бясната омраза в очите й.
20
Демарко продължи наблюдението на Мълърин.
Правеше го на половин пресечка от къщата, седнал зад волана на наетата кола. Беше сигурен, че тази вечер неговият обект ще излезе някъде, най-вероятно в клуб „Мечоците“ за седмичния турнир по тексаски покер, в който беше редовен участник. И действително, в седем без четвърт вратата на занемарената къща се отвори и на тротоара се появи Мълърин, изтупан в спортно сако, риза с отворена яка, сиви панталони и меки мокасини. Дали пък в клуба няма да го чака и някоя „женска“, запита се Демарко, впечатлен от промяната в облеклото му.
Мълърин се качи в един форд експлорър и го изкара на заден ход от алеята. Зает да търси музика по радиото, той не забеляза Демарко, въпреки че мина на метър от него. Демарко обърна на пресечката и го последва на почетно разстояние.
Не след дълго навлязоха в индустриалния квартал, започващ на около километър и половина от жилището на Мълърин. От едната страна на улицата тъмнееше огромен склад, а от другата се редуваха автосервизи, работилници за заварки и ремонт на дизелови двигатели за яхти и рибарски корабчета. Всички вече бяха затворени, а тротоарите пред тях бяха пусти. Демарко се плъзна покрай табела, която предлагаше продажба на употребявани „рачешки тенджери“. Какви са тия „рачешки тенджери“? Приспособления за улов на раци или просто тенджери, в които ги варят? Когато отново насочи вниманието си към пътя, в огледалцето за обратно виждане се беше появила черна хонда със затъмнени стъкла. Тя се движеше с висока скорост, стрелна се покрай него, задмина експлоръра на Мълърин и човекът зад волана рязко натисна спирачките. Колата се завъртя и препречи пътя. Мълърин скочи на спирачката, за да избегне удара, и задницата на форда поднесе.
— Господи Исусе! — възкликна Демарко и спря на стотина метра зад него.
От хондата изскочиха двама високи и едри азиатци с телосложение на спортисти. Бяха облечени с джинси и плътно прилепнали тениски, в ръцете им имаше пистолети със заглушители.
Мъжете вдигнаха оръжията си, а Мълърин нададе писък на ужас и включи на заден ход. Успя да измине едва десетина метра, преди единият от азиатците да надупчи предните му гуми. Другият произведе единичен изстрел, куршумът проби челното стъкло и профуча на сантиметри от главата на Мълърин. Вратата на форда рязко се отвори, Мълърин изскочи навън и се понесе по платното с такава скорост, че изненада не само Демарко, но и килърите.