Мълърин се поколеба. Механично вдигна ръка и опипа малката драскотина на бузата си, очевидно причинена от парченце стъкло. Погледна с учудване кръвта на пръста си и бавно седна на свободния стол.
— Къде е тоалетната? — попита Демарко.
— В дъното на коридора — раздразнено отговори Ема.
Сякаш никога не ходи да пикае, мрачно въздъхна Демарко, обърна се и напусна стаята за разпит. Зад една от вратите се чуваха гласове и той я побутна. В помещението имаше двама мъже — единият зад бюрото, а другият на стола пред него. Бяха качили краката си върху плота и пиеха кока-кола. Азиатците, опитали се да ликвидират Мълърин.
— Мамка ви! — изръмжа Демарко.
Мъжете се разсмяха.
— Искаш ли кола? — попита единият. — Заповядай, изпий една…
Вече се бяха представили като Джим и Том Уан, или братята Уан. Но Демарко подозираше, че нито са Уан, нито са братя. Шибаните шпиони се отличават с шантаво чувство за хумор. Тези двама не говореха като азиатци, а по-скоро като хора, израснали в Калифорния или на някое друго място в Щатите, където не се говори на диалект.
— Не ви ща проклетата кола! — изръмжа той. — Искам, да разбера наистина ли сте побъркани!
— Хей, Ема искаше всичко да изглежда истинско — отвърна Джим Уан.
— Ами онзи куршум, с който ми пръснахте стъклото? — сбърчи вежди Демарко. — Мина на пет шибани сантиметра от главата ми!
— Нищо подобно — обади се другия Уан. — Мина на цели трийсет сантиметра от нея. Беше съвсем ясна цел и нямаше начин да те улуча.
— Да бе, нямало начин! — изръмжа Демарко, с което предизвика нов изблик на смях. Тези копелдаци са истински садисти, мрачно си помисли. — Направихте колата ми на нищо! — оплака се той. — Тя е под наем, да ви вземат мътните, а аз нямам застраховка!
— Нямаш ли? — учуди се Том Уан. — В такъв случай ще плащаш, човече. Пробвай да покриеш щетите с личната си осигуровка.
— Това са дупки от куршуми! — поклати глава Демарко. — Мислиш ли, че личната ми осигуровка покрива и такива щети, и то на кола под наем?
Братята щяха да припаднат от смях.
Ема предполагаше, че Кармоди работи за китайците. Разбира се, господарите му можеха да бъдат други — руснаци, иранци или корейци от Севера, а дори и индийци. Но тя прецени, че вероятността да са китайци е най-голяма. В последно време руснаците преживяваха силни политически и икономически сътресения и едва поддържаха бойния си флот, докато Китай имаше амбициите да се превърне в световна морска сила. Явно такива са били съображенията й да вкара в играта братята Уан, които си бяха чисти американци от китайски произход.
— Какви са тия? — изръмжа Демарко, когато му ги представиха. — Военни, ФБР или какви?
— Военни — отвърна Ема. — От някогашната ми служба.
— Мислех, че не се предвиждаше включване на жива сила от някогашната ти служба.
— Наистина беше така. Наложи се да звънна на един човек, който е доста по-високо в йерархията от Бил Смит и който ми е задължен.
Което означава, че е шантажирала някой от бившите си шефове, мрачно поклати глава Демарко.
— Бях предупредена, че с това се изчерпва помощта от тяхна страна, в случай че номерът не мине — добави Ема.
След като прокле за последен път братята Уан, Демарко отскочи до тоалетната и се върна в стаята за разпит. Мълърин продължаваше да седи пред масата с наведена глава. Изражението на лицето му отговаряше съвсем точно на това, което някои хора наричат „магарешки инат“.
Скръстила ръце на гърдите си, Ема го фиксираше с ледените си сини очи. Изобщо не изглеждаше по-щастлива от него. Отбеляза появата на партньора си с бегъл поглед и каза:
— Мистър Мълърин продължава да твърди, че той и приятелите му не се занимават с нищо незаконно и няма представа защо са се опитали да го убият. Аз вече няколко пъти му обясних, че хората над него се опитват да приключат малката им операция, което предполага и отстраняването на дребни риби като него. Но по всичко личи, че мистър Мълърин живее в някакъв свой измислен свят. Въобразява си, че ще се прибере у дома, сякаш нищо не се е случило и всичко е било лош сън. Бих казала, че мистър Мълърин е голям тъпак.
Въпреки обидата онзи дори не вдигна глава да я погледне.
— Според теб кои бяха онези типове, Мълърин? — изръмжа Демарко. — Автокрадци със заглушители?
— Искам да си вървя — простена Мълърин.
— Предавам се — разпери ръце Ема. — Джо, моля те, закарай тоя глупак до дома му. Зарежи го отпред и забрави за него.