Той вече беше успял да улови една сребърна сьомга с тегло около три кила и половина плюс едра кралска, тежаща около десет. За разлика от него Нортън все още не беше закачил нищо над позволеното тегло. По неизвестни причини Мълърин винаги се радваше на по-добър улов от него, въпреки че ловяха на едно и също място, от борда на една и съща лодка, с една и съща стръв. И това адски го дразнеше.
Сложи нова стръв на кукичката и я спусна на дълбочината, която предложи Мълърин. Беше с мръсни джинси и избеляла, опъната на корема фланелка. Нагласи опъна на макарата и се насочи към охладителя.
— Дано ни стигне бирата — загрижено каза той. На излизане от порта в шест сутринта разполагаха с каса от двайсет и четири кутийки, но половината вече ги нямаше, макар че часът беше едва девет. Тоя Мълърин пие като смок, мрачно поклати глава той.
— Ще си купим още в Евърет — рече Мълърин.
— Защо Кармоди ни определи среща чак там? — недоволно подхвърли Нортън.
— Кво ти пука? Нещата се подредиха много добре: ловим си риба до единайсет, пълним един кош със сьомга, а после отскачаме до Евърет за един хубав обяд. На това му се вика хубав живот, Нортън.
— Ама снощи май не беше толкова хубав, а? — засече го онзи. — Щеше да напълниш гащите от страх!
— Нищо подобно!
— На друг ги разправяй! Като нищо щеше да хукнеш за Мексико, ако Кармоди не ти беше обяснил за какво става въпрос.
— То и теб ще те хване страх, ако някой започне да гърми по теб! — въздъхна Мълърин, замълча за миг, после добави: — Все пак не ми се вярва, че правителството може да си позволява подобни неща…
Нортън само поклати глава. Мълърин си беше чист идиот.
— Готов ли си? — попита партньорът му и включи мотора.
— Давай.
Мълърин натисна бутона за запалване, но големият извънбордов мотор отказа. Натисна още веднъж, отново без резултат.
— Мамка му! — изруга той. — Звучи, като да е задавен, макар да е изключено.
Пръстът му отново натисна червения бутон.
23
Лейтенант Аманда Минели от Бреговата охрана беше съвсем млада, едва на двайсет и две-три, с ръст не повече от метър и шейсет. Синият униформен гащеризон изглеждаше възголям за слабичката й фигура и това я правеше още по-млада. Но Ема усещаше, че тази крехкост е само привидна. Защото въпреки възрастта си лейтенант Минели беше командир на спасителен катер, с който беше преодолявала десетметрови вълни с петдесет възела в час, за да спасява лекомислените рибари, забравили да направят справка с метеорологичната прогноза. Аманда Минели положително имаше повече кураж от мнозина мъже, три пъти по-едри от нея. Но Ема остана разочарована от това, което чу от устата й.
— Останките от лодката се намират на двеста метра под водата — каза Минели. — За изследване на такава дълбочина са нужни много усилия, а шансовете да открием нещо конкретно са доста малки.
— Ако корпусът беше запазен, шансовете щяха да са по-големи, нали?
— Да — потвърди Минели. — За съжаление най-вероятно отломките са разпръснати на голяма площ. Възможно е да е било нещастен случай. Ние разговаряхме със съседите на Мълърин. Един от тях твърди, че е бил от хората, които майсторят всичко сами, но без особен успех. Съвсем наскоро инсталирал електрически макари на борда, като за тази цел е подменил алтернатора. Ако е монтирал автомобилен вместо морски, има голяма вероятност сам да се е взривил.
— Защо? — обади се Демарко.
— Защото морските алтернатори имат вградена защита срещу искри, а автомобилните нямат. Лодката на Мълърин е била пригодена да работи с бензин, а не с дизелово гориво. При наличието на някакво изтичане, дори съвсем минимално, и в случай че е монтирал алтернатор втора употреба, свален от някой камион, той най-вероятно сам се е пратил на небето, за да спести няколко долара.
— Но вие разполагате с водолазен отряд, нали? — попита Ема.
— Да. Отрядът за дълбоководно гмуркане на военноморската база в Сан Диего. Те използват барокамера за потапяне и ДУР.
— Какво е ДУР? — попита Демарко.
— Дистанционно управляем робот, оборудван с механични ръце и камери. На дълбочината, на която се намира лодката, не можем да използваме леководолазна екипировка.