— Да бе, как не — изръмжа Демарко. — Аз съм дълбоко убеден, че Военноморският флот на САЩ ще сподели с някой служебен адвокат, че най-добрата теза за защитата на Конран би била предположението за шпионска дейност на територията на една от флотските корабостроителници…
— Толкова млад и толкова циничен — въздъхна Ема, погледна часовника си и се извърна към входната врата. Миг по-късно на прага се изправи Бил Смит.
Той се представи на Демарко само с името си, без никакви титли, после махна на келнера.
— Ирландско кафе с много разбита сметана!
Келнерът задържа поглед върху лицето му, помълча малко, после кимна.
— Да, сър.
Направи крачка към кухнята, после се обърна и отвори уста, но Смит тикна костеливия си показалец под носа му.
— Да не си посмял! Просто иди да изпълниш поръчката ми!
— Да, сър — отново отстъпи келнерът. Демарко го видя как спря при бармана и посочи с пръст към тяхната маса, после и двамата се ухилиха.
— Мислех, че вече не ни помагате — рече Демарко.
— Ситуацията се промени в момента, в който Нортън и Мълърин паднаха в онази голяма рибарска дупка на небето — поясни Смит. — Сега всички ще се изтрепят да ви помагат. А на вас двамата ви нося една добра новина: преди около час пътната полиция на Юджийн, Орегон, е спряла Фил Кармоди.
— Не може да бъде! — ококори се Ема. — Искаш да кажеш, че някакви пътни ченгета са спипали Кармоди?!
— Казах, че са го спрели, а не че са го хванали.
25
Кармоди караше със сто и четирийсет, като от време на време натискаше педала до сто и шейсет. Задмина десетина коли по най-агресивния възможен начин — залепен за задниците им, с рязко завъртане на волана и натиснат клаксон. После се прибираше в своето платно под остър ъгъл, нарочно разклащайки купето. С други думи, правеше всичко възможно да прилича на пиян шофьор.
И най-накрая се получи. На около километър зад гърба му се появиха синьо-червени светлини, които бързо наближаваха. Бог да благослови мобилните телефони. Намали скоростта, но не спря. Искаше патрулът да го спипа в близост до някой от изходите. Полицаят включи сирената и се изравни с него. Изчака една секунда, но нарушителят не спря. Това го накара да направи гневно движение с глава по посока на аварийното платно. Кармоди гледаше право пред себе си. Изходът беше на по-малко от петстотин метра. Зърнал табелата, той натисна спирачките и спря на банкета.
Ченгето го следваше от десетина минути, което означаваше, че е имало достатъчно време да запише номера и да го продиктува за проверка. Значи вече знаеше името му, също като колегите си в контролния център.
Униформеният изскочи от патрулката и гневно затръшна вратата. Беше бесен. Забелязал, че Кармоди отваря вратата на своята кола, той заплашително изкрещя:
— Останете на мястото си, сър! Не слизайте! Поставете ръцете си на кормилото!
— Кво, кво? — изпелтечи Кармоди и се измъкна навън.
— Веднага се върнете, сър! Влезте в колата! — Ченгето сложи ръка върху кобура на пистолета си, но не го разкопча.
Кармоди направи крачка към него и се строполи на асфалта, сякаш беше изгубил равновесие. Надигна се, опря гръб на вратата и разтърси глава.
— Всичко ми се върти! — замаяно каза той.
— Сър! Минете пред колата си и сложете ръце на капака! — заповяда полицаят и предпазливо се огледа. Вероятно се страхуваше, че опасният водач може да залитне по посока на платното и да бъде ударен от преминаваща кола. Но Кармоди не помръдна. Очите му бяха затворени, главата му продължаваше да клюма, сякаш всеки момент щеше да припадне, замаян от алкохола. Ясно долови как ченгето объркано изруга и тръгна към него.
Спря на крачка от колата и протегна ръка с намерението да му помогне да стане и да го отведе на по-безопасно място между двете коли. В същия момент Кармоди рязко се завъртя и заби юмрук в слънчевия му сплит. Полицаят изпъшка от болка и се преви на две, а дясната длан на Кармоди се стовари върху тила му със страшна сила.
Кармоди се наведе и сложи пръст на гърлото му. Полицаят беше млад и здрав, пулсът му беше стабилен. Едва ли щеше да остане в несвяст повече от минута-две. Сграбчи китките му и го издърпа зад патрулната кола. Изправи се с намерението да тръгва, но му хрумна, че ако някой се забие в полицейския автомобил на банкета, младежът със сигурност ще пострада. Върна се и издърпа безжизненото тяло на един-два метра встрани.