— Каква? — обърна се да го погледне Ема.
— Кармоди осъществява операция за отвличане на вниманието.
— Аха — кимна Ема, моментално разбрала за какво става въпрос.
— Нещо друго става тук, може би под носа ни, в Бремертън. В момента всички вие — ФБР, полиция и флотска сигурност — сте насочили вниманието си към Кармоди. Опитвате се да разберете какво е направил в корабостроителницата, искате да го хванете, стремите се да отгатнете следващия му ход. Като при фокусите, Тайър, следиш дясната ръка на факира, но тази, която прави фокуса, е лявата.
— Кой е лявата ръка? — любопитно го погледна Тайър.
— Шефът на Кармоди, който контролира операцията — отвърна Ема.
— А какъв е фокусът? — попита агентът на ФБР.
27
Тя мразеше секса.
Преди години беше друго. Тогава живееше за секса, с нетърпение очакваше мига, в който той проникваше в нея. Но него отдавна го нямаше, той не беше мъжът, който в момента сумтеше върху нея, онези дни бяха далечно минало. Сега сексът беше само работен инструмент — потен, унизителен, отвратителен инструмент. Но в замяна на това много ефективен.
Усещаше, че мъжът скоро ще свърши. За щастие беше бързак, а годините не му позволяваха повече от един контакт по време на редките им тайни срещи. Пръстите й механично се разходиха по гърба му, от устата й излетя отлична имитация на сластно стенание. Налагаше се да го задържи само още няколко дни, не повече. Накрая облекчението дойде, придружено от задъхано ръмжене. Слава богу. Прошепна й нещо в ухото, но тя нито го чу, нито му обърна внимание. Остави го да подиша тежко още известно време, след което лекичко се размърда — знак, че е време да се отдръпне. Внимателен както винаги, мъжът се претърколи встрани.
Последваха очакваните възклицания: великолепно, прекрасно, никога в живота си не е бил с жена като нея. Тя стана, усмихна се с надеждата да демонстрира вълнение и разроши косата му като на кученце. Но усмивката й се стопи в мига, в който се обърна и тръгна към банята. Лицето й се превърна в обичайната непроницаема маска.
— Върви по-бавно, моля те! — простена зад нея мъжът. — Нека се насладя на прекрасното ти дупе!
Тя се почувства глупаво, но въпреки това лекичко разлюля бедра. После влезе в банята и затвори вратата след себе си.
Застана гола пред огледалото, опряла длани на умивалника. Късата й коса стърчеше на всички страни, защото меките длани на мъжа се бяха ровили в нея през последния половин час. Спря поглед върху лицето си. От огледалото я гледаха черни, изпразнени от съдържание очи.
Не можеше повече да се занимава с това. Просто не издържаше. Но ако всичко приключеше успешно, нямаше и да се наложи. Защото тя щеше да издава заповедите. Тя щеше да бъде сред хората, които нареждат на красивите жени да мърсуват в името на родината. Но планът й трябваше да се осъществи, за да стигне до този пост. Заради жената на име Ема беше принудена да приключи предсрочно задачата си в корабостроителницата. До този момент операцията не вървеше особено успешно, но не беше и провал. Поне тя мислеше така. Можеше само да се надява, че и хората над нея разсъждават по същия начин.
В момента най-важен беше мъжът, който лежеше в съседната стая. Уошбърн разполагаше с информация и власт, които многократно надвишаваха всичко, което Кармоди бе успял да измъкне от корабостроителницата. А тя го държеше под пълен контрол.
Предстоеше заключителната част на операцията. За нея знаеха само тя и Кармоди, тъй като беше предпочела да не я споделя с висшестоящите. Както обикновено Кармоди изпълняваше заповедите й съвсем точно, и то много добре. Не беше нужен секс, за да го държи под контрол.
Взе бърз душ и излезе от банята, увила кърпа около тялото си. Напълно облечен, Уошбърн седеше на ръба на леглото. От начина, по който я погледна, пролича, че отново са го обзели съмнения. Така се държеше след всяка среща и се налагаше тя отново да го убеждава, че ако иска да бъде с нея — завинаги, трябва да изпълни обещанието си.
Страната й изграждаше подводен флот. Неотдавна бяха закупили от Русия четири атомни подводници клас „Кило“ и започнаха да произвеждат собствени съдове с дизелово-електрическа тяга, които бяха толкова тихи, че имаха големи шансове да се изплъзнат от американските подводници, които постоянно патрулираха около бреговете на страната.
Именно безшумността беше голямото предимство на американския флот в световен мащаб. Американските подводници бяха толкова тихи, че засичането им от сонарите на противника беше почти невъзможно. Едновременно с това бяха оборудвани с апаратура за откриване и проследяване, която многократно превъзхождаше апаратурата на всички останали. Флотът на нейната родина искаше същото предимство: тихи и „невидими“ подводници, снабдени със съвършена технология за засичане на противника.