Макар че се използваха за изстрелване на ракети „Томахоук“ срещу лагери на Ал Кайда, както и за охрана на гигантските самолетоносачи, основната задача на американските подводници беше събирането на разузнавателна информация. През 1998 година излезе от печат една книга със заглавие „Блъфът на слепеца“, задължително четиво за шефовете на всички разузнавателни централи в родината й. В нея се описваше как през 1971 година — преди цели трийсет и пет години — една американска подводница беше успяла да се промъкне в Охотско море и да закачи подслушвателно устройство на подводните кабели, използвани от руското военно командване. Но за трийсет и пет години американските възможности за прехващане на сателитни и радиосигнали, както и за проникване в чужди комуникационни системи бяха нараснали многократно. За да може да събира разузнавателна информация по техния начин, а и за да се противопостави на техния флот в случай на военен конфликт, нейната родина се нуждаеше от акустичната технология на врага. Ключа към нея държеше именно Джон Уошбърн — човекът, с когото току-що беше правила секс.
Уошбърн беше експерт по шума. Шумът на подводниците, сонарните технологии, устройствата за потискане на шума и системите за акустична идентификация. Нейните началници искаха този човек, искаха документацията, която използваше, искаха всичко, което се крие в главата му. И тя щеше да им го достави. Той познаваше в детайли възможностите на действащото в момента оборудване в Американския военноморски флот, знаеше и как да го победи. С познанията на Уошбърн нейната родина можеше да засече и идентифицира всички американски подводници около морските си граници, а в същото време нейните подводници щяха да дебнат в близост до американските брегове — тихи и напълно незабележими.
Тя се запозна с Уошбърн преди три месеца, горе-долу по времето, когато подготвяше операцията с Кармоди. Колата й се блъсна в неговата след неумела маневра на заден ход, той изскочи навън и гневно затръшна вратата, готов за скандал. В следващия миг, укротен и омаян от красотата й, кротко попита дали не се е наранила. Тя отговори, че всичко е наред, но ще трябва да изпие едно питие, за да се отпуснат опънатите й нерви. Както можеше да се очаква, Уошбърн моментално предложи да я почерпи.
Използвайки красотата си като примамка, тя започна да го оплита в мрежата си. Бавно и с изключително внимание, опирайки се на солидния си опит. В сравнение с някои от предишните й завоевания Уошбърн се оказа лесна плячка. Жена му — петдесет и шест годишна дебелана и негова връстница, била не само грозна и адски проклета, но и притежавала всички останали пороци, които мъжете откриват у съпругите си, които са престанали да желаят. Уошбърн трудно понасял и двете им деца — неуправляеми тийнейджърки, напълно равнодушни към родителите си. Той от години искал да се разведе с противната си съпруга, но се въздържал по чисто икономически причини — тя със сигурност щяла да му прибере всичко, което притежава: дом, спестявания, половината от пенсията. Което означавало, че ще работи, докато е жив, до последния си ден на тази земя.
А тя му предложи изход от безнадеждното положение.
В началото имаше намерение да го изнудва: да легне с него, да направи съответните снимки и да го заплаши, че ще ги покаже както на съпругата му, така и на правителството. Но по-късно откри едно далеч по-добро оръжие: маниакалната привързаност. Това оръжие беше много по-силно от шантажа.
Беше й познато, защото сама беше изпитвала маниакална привързаност към един мъж. Това е състояние, в което не можеш да живееш дори пет минути, без да мислиш за любимия. Състояние, при което си готов на всичко, за да бъдеш с него: лъжа, измама, престъпление. Маниакалната привързаност превръщаше интелигентния и рационален Джон Уошбърн в безразсъден и ирационален глупак, готов да предаде семейство и родина заради жената, която обичаше до полуда и без която със сигурност би умрял. Само за три месеца Джон Уошбърн достигна това състояние.
А тя му беше внушила, че единственият начин да я има, е да напусне страната с цялата информация по въпроса, който интересуваше нейните началници. Стори ли го, ще има всичко — нея, дом на красив бряг и достатъчно пари, за да спре да работи.