Призна му, че е шпионка, но не каза за кого работи. От откъслечните й обяснения ставаше ясно, че изпълнява поръчка на частен консорциум, който продава секретна информация на няколко държави, включително и на съюзници на Америка. Стигна дори дотам, че сподели първоначалните си намерения да го шантажира. Понякога истината е най-краткият път към доверието. В същото време го излъга, че го обича, а той й повярва.
Уошбърн беше привлекателен мъж. Висок и строен, с правилни черти и гъста посивяла коса. Жените си падаха по него, а и самият той беше имал немалко дискретни връзки. Именно егото го караше да си въобразява, че тя го желае точно толкова, колкото я желае и той.
Тя му обясни, че е измислила начин да изчезне, без да бъде преследван от когото и да било. След което щяха да се срещнат и да започнат нов живот. Но истината беше малко по-друга. Разбира се, той щеше да напусне САЩ, но вместо с нея щеше да се срещне с агенти от нейното ведомство. Щеше да предаде копията от секретните документи на учените в родината й, а после, вероятно месеци наред, щяха да изсмукват от него всичко, което знае. Ще бъде жив, докато е полезен, но няма да живее като крал на някой красив бряг.
Но ето че Уошбърн отново се колебаеше, отново я питаше няма ли друг начин. Защо просто не избягат заедно? — мрънкаше той. Нима е невъзможно да зарежат всичко — той своята съпруга, а тя своите работодатели? Наистина ли трябва да стане предател? Въоръжена с търпение, тя отново му обясни колко непрактично разсъждава: ако не последва съвета й, те няма да разполагат с пари. Ще се превърнат във вечни бегълци, и то бедни. Не, моят начин е най-добър, меко настоя тя. Ако изчезне и вземе със себе си документите, от които се интересуват нейните работодатели, те ще имат пари в изобилие плюс разкошен дом. Но най-главното — ще бъдат заедно. Отдавна си беше дала сметка, че обещанието за бъдещо богатство е изиграло някаква роля при вербуването на този мъж, но за него парите бяха нищо в сравнение с възможността да бъдат заедно. Той беше в плен на маниакалната привързаност и тя трябваше да поддържа това състояние.
Уошбърн продължаваше да седи на леглото. Тя остави кърпата да падне в краката й и коленичи пред него.
Господи, как ненавиждаше секса!
28
Срещата уреди Бил Смит от ВРУ, който нямаше никакви правомощия за залавянето на Кармоди и съучастниците му. Самият той не присъства, предпочитайки ролята на магьосника зад завесата.
Участваха агентите на ФБР Дарън Тайър и Даян Карлучи, Ема и Демарко плюс началниците на отдел „Сигурност“ на четирите основни военноморски съоръжения в северозападната част на тихоокеанското крайбрежие — корабостроителницата в Бремертън, базата за подводници „Трайдънт“ в Бангор, Центъра за управление на подводния флот в Кийпорт и военновъздушната база на ВМС на остров Уидби. Ема имаше чувството, че вече е присъствала на подобна среща, но не се сещаше къде и кога. Направи известни усилия да си спомни, после се отказа.
Преди заседанието изгубиха известно време за уточнения, тъй като един от отговорниците по сигурността попита кои са Ема и Демарко.
— Консултанти на Бюрото — отвърна агент Тайър, замълча за момент и кимна по посока на Ема. — Тя е бивш агент на ВРУ.
Новината накара офицерите да се поизправят в столовете си.
Тайър откри заседанието с кратко изложение за Фил Кармоди, който до този момент успявал да се изплъзне от ФБР. За последен път бил засечен в Спокейн, щата Вашингтон. Според предположението на Ема бившият тюлен се движел в широк кръг и по всяка вероятност вече пътувал към Бремертън, откъдето беше тръгнал. Охранителна камера в Спокейн го заснела как задига мотоциклет от представителството на „Харли Дейвидсън“. Полицията на Айдахо открила мотоциклета изоставен пред скъпа резиденция в Кьор д’Ален, на шейсет километра източно от Спокейн. Според Ема това бе поредната заблуждаваща маневра на Кармоди. Тя поддържаше тезата, че след като зарязва мотоциклета на видно място, той вероятно е откраднал друго превозно средство и отново се е насочил на запад.
— Ние сме на мнение, че все още неизвестно чуждо правителство провежда шпионска операция в корабостроителницата — заключи Тайър.
— Това още не е сигурно, синко — обади се Ричард Милър, началникът на охраната в Бремертън с квадратната глава. — Направихме внимателен оглед на местата, на които са работили Нортън и Мълърин, но не открихме абсолютно никакви липси. Което означава, че няма доказателства за пробив в сигурността и не бива да дрънкаме глупости.