Младият агент почервеня и започна да заеква, но Ема го спаси от затруднението.
— Фактът, че не липсва нищо, съвсем не означава, че те не са се добрали до нещо, мистър Милър — отбеляза тя и вдигна ръка, за да спре по-нататъшните протести на бремертънския шеф по сигурността. — Вижте, не сме се събрали тук да обсъждаме какво са отмъкнали или не са отмъкнали от обекта ви Кармоди и съучастниците му. Затова се успокойте и да вървим напред. Ние сме обезпокоени — в смисъл ФБР е обезпокоено, — че в момента тук може би тече друга операция, от която маневрите на Кармоди целят да отвлекат вниманието ни.
— Каква операция? — вдигна вежди Милър.
— Все още не знаем, но потенциалните обекти са вашите бази и съхраняваната в тях информация.
— Добре, но как трябва да реагираме? — попита шефът на сигурността на базата за подводници „Трайдънт“. — Да засилим проверките на влизане, да разположим хора в чувствителните зони или да засилим контрола на достъпа до класифицирана информация? Това ли искате?
— Не — поклати глава Ема. — Ако предположението е вярно, операцията вече е в ход. А това означава, че чуждото разузнаване, което и да е то, е успяло да направи пробив. Правилната реакция в случая е всичко да изглежда както преди, без въвеждането на допълнителни мерки за сигурност.
— По какъв начин? — настоя човекът от „Трайдънт“.
— На вас някой докладвал ли е за подозрителна дейност? — попита Ема. — Цялата работа започна с твърдението на Дейв Уитфийлд, че проучването на системата за обучение от екипа на Кармоди изглежда „странно“. Някой от хората ви докладвал ли е за нещо необичайно, което вие сте отхвърлили като несъществено? Във вашите бази случило ли се е нещо, свързано със сигурността? Например необяснима засечка в охранителните системи? Или внезапно напускане на някой от ключовите ви хора?
— Не! — отсече Милър.
Колегите му от „Трайдънт“ и военновъздушната база само поклатиха глави, но човекът от Центъра за управление на подводния флот въздъхна и рече:
— Май имаше нещо такова…
— Какво? — попита Ема.
— Вчера се удави един от хората, които работят при нас. Цивилен служител, специалист по подводна акустика. Технология за потискане на шума, сонарни системи, подвижни и стационарни ретранслатори. Ей такива неща… Следобед излязъл на риба, а по-късно открили преобърнатата му лодка. Бил сам. Обявихме го за изчезнал, но най-вероятно е мъртъв.
— Имате ли представа какво е причинило преобръщането? — попита Демарко.
— Ами да — сви рамене човекът. — Ако не сте забелязали, вчера имаше силен вятър и морето беше доста бурно. Бреговата охрана отправи предупреждение до собствениците на малки рибарски лодки в района на Пюджит Саунд да останат на брега, но според съпругата на нашия служител — името му е Уошбърн, той казал „по дяволите предупрежденията, отивам на риба“. Жената каза още, че здравата се заинатил, сякаш животът му зависел от улова на две-три сьомги.
— Предполагам, че Бреговата охрана издирва тялото му — рече Ема.
— Разбира се. Започнаха още снощи, веднага след като намериха лодката.
Ема заби поглед в лицето на началника на охраната и настоя:
— Незабавно претърсете офиса на този служител и вижте дали нещо не липсва! — Без да чака отговор, тя се извърна към Тайър и Карлучи. — Този човек може би наистина е загинал при нещастен случай, но ние нямаме право да рискуваме. Съвпаденията стават много подозрителни: учен с такава рядка специалност изчезва в момента, в който Кармоди ни разиграва из цялата страна. Длъжни сме да допуснем вероятността да е бил вербуван и да прави опит да напусне страната. Разпространете снимката му по всички гари, летища и гранично-пропускателни пунктове в региона — колкото по-бързо, толкова по-добре. Моето предположение е, че докато Бреговата охрана издирва тялото му, той ще се опита да напусне страната през някое от големите международни летища в района — Сиатъл, Портланд или Ванкувър, най-вероятно с фалшив паспорт. Следователно бързо трябва да изпратим снимката му на Службата по сигурността на транспорта, която да предприеме необходимите мерки — охранителни камери, наблюдение на заминаващите пътници и всичко останало.
— Не знам — поколеба се Тайър. — Мисля, че преди да вдигнем толкова шум, ще е по-добре…