Той се насочи към масата на Ема и махна на Демарко да се присъедини към тях. Ема хвърли гневен поглед към двамата мъже, които се тръшнаха на столовете срещу нея, и забързано каза в апарата:
— Целувам те, ще ти се обадя по-късно. Е? — извърна се тя към Смит.
— Пипнали са мръсника — обяви той.
— Кой от всичките?
— Оня учен, дето е специалист по шума. Опитал се да хване самолета за Манила, който излитал от „Портланд“.
— Какво е казал? — попита Демарко.
— Нищо — отвърна Смит. — Изповръщал си червата, докато му слагали белезниците, и заявил, че бяга от жена си и децата си. А когато го попитали защо използва фалшив паспорт, поискал адвокат. — Представителят на военното разузнаване въздъхна и поклати глава. — Ох, как ми се иска да отскоча дотам и да му вържа оголена жица на пишката!
— Носел ли е нещо? — изгледа го с укор Ема. — Някаква секретна информация?
— Нищо. Не са открити и липси в кабинета му.
— Което пак си е нищо — въздъхна Ема. — Спокойно би могъл да е копирал файловете и наръчниците и да ги е предал на онзи, който дърпа конците.
— Аха — неохотно кимна Смит. — Трябва да го накарат да проговори.
— На негово място изобщо няма да отворя уста — обади се Демарко. — В момента може да бъде обвинен единствено в притежанието на фалшив паспорт. А може би и в инсцениране на собствената си смърт.
— Сам ли е бил на летището? — попита Ема.
— По всяка вероятност, да. В момента преглеждат записите на охранителните камери. Мисля, че…
Прекъсна го телефонно жужене. Смит измъкна малък апарат от джоба си, послуша малко, после благодари и затвори. На лицето му изплува усмивка.
— Днес май е щастлив ден за нас — обяви той. — Обади се Дъдли. Преди малко Кармоди се е регистрирал във ванкувърския хотел „Хаят“ и в момента е в стаята си, а Дъдли дебне в коридора.
— Кой е Дъдли? — попита Демарко.
— ФБР знае ли, че е във Ванкувър? — попита Ема.
Смит отново се усмихна, този път дяволито.
— Още не — каза той.
— Кой е Дъдли? — повтори Демарко.
— Поредният абсурден псевдоним, с които Бил обича да кичи информаторите си сред редовете на „кавалеристите“, тоест конната полиция — обясни Ема.
— Признай, че прилича на Дъдли, Ема — възрази Смит, после се обърна към Демарко и добави: — Трябва да го видиш тоя тип, Джо. Рошава руса коса и квадратна брадичка, голяма колкото автобус!
— Метър и шейсет и пет — добави Ема.
— Кой казва, че Дъдли Дурайт е висок? — изръмжа Смит. — Как го измерваш: яхнал коня или изправен до малката Нел?
— Да прекратим тоя абсурден разговор — намръщи се Ема.
— След малко потеглям на север — обяви Смит. — Искам да съм там, когато канадците го арестуват.
— И аз идвам — отсече Ема.
— Едва ли е необходимо…
— Може би, но имам лошо предчувствие. Нещо не е наред, Бил. Цяла седмица Кармоди се изплъзва от всичките сили на реда в западната част на Съединените щати, след което най-спокойно се прибира в някаква хотелска стая. Не, нещо не е наред. Затова идвам с теб. Ако ми попречиш, ще се обадя на Мери.
— Какво общо имаш с нея, Ема? Да не би случайно да сте играли заедно в отбора по хокей на трева на Девическия католически пансион?
— Ти си задник, Бил!
Смит побутна очилата на върха на носа си и се изправи.
— Ще се обадя да ни изпратят хеликоптер.
— А няма ли да уведомиш ФБР?
— Малко по-късно — отвърна агентът и на лицето му отново се появи дяволитата усмивка.
— Цял хеликоптер! — с удивление поклати глава Демарко. Никога през живота си не се беше качвал на такава машина.
31
Тя беше на летището, когато арестуваха Уошбърн.
Искаше да се увери, че се качва на самолета и не се е разколебал в последния момент. Стоеше на почетно разстояние от мястото за проверка на багажа, скрила лицето си от камерите с помощта на бродирана шапка с широка периферия. Очите й буквално прогаряха дупки в гърба на Уошбърн, подредил се на опашката от заминаващи пътници, сякаш искаше да го тласне напред със силата на волята си. Веднъж глупакът се обърна да я потърси с поглед и тя рязко се извърна. Направи го въпреки изричната й забрана, а на лицето му се бяха изписали страх и копнеж. Не й оставаше нищо друго, освен да се надява, че се е завъртяла достатъчно бързо още преди камерите да проследят погледа му.