До една от двете коли на Кралската канадска конна полиция, които ги чакаха, стоеше нисък мъж със син костюм. Имаше буйна руса коса и масивна брадичка. Това трябва да е Дъдли, помисли си Демарко, докато го представяха на главен инспектор Робърт Мортън от Кралската канадска конна полиция.
— Още си е в стаята — обяви Мортън, обръщайки се към Смит. — Не е звънял по телефона, не са го търсили отвън. Просто си седи вътре и чете.
— Вече сте монтирали камера, така ли? — полюбопитства Смит.
— Да — кимна Мортън. — Двайсет минути след като го засякохме. Фиброоптична камера през дупка в стената от съседната стая.
Пристигнаха в „Хаят“, взеха асансьора и се качиха на етажа. В съседната на Кармоди стая завариха четирима едри командоси от Отряда за извънредни ситуации в пълно снаряжение: бронежилетки и каски с прозрачни шлемове пред лицата. От коланите им висяха автоматични пистолети и зашеметяващи гранати, а в ръцете на трима от тях имаше оръжия, които приличаха на пушки с рязани цеви. Четвъртият държеше дебела тръба с дължина около метър и двайсет с монтирани ръкохватки и заварена стоманена планка в другия край. Приспособление за разбиване на врати, досети се Демарко.
В дъното, почти скрит от едрите командоси, имаше още един човек: значително по-възрастен мъж със слушалки на плешивата глава, седнал пред малък черно-бял телевизор. На екрана се виждаше Кармоди, изтегнал се на леглото с книга в ръка.
— Какво правите тук? — попита Мортън и намръщено огледа командосите.
— Изпратиха ни да помогнем, сър — отговори един от тях, очевидно старшият. — Разбрахме, че се готвите да арестувате някакъв шпионин.
— Доколкото ни е известно, този човек не е извършил престъпление — отвърна Мортън. — Засега знаем само, че е преминал границата.
— Значи няма да го арестувате, така ли? — разочаровано попита старшият. Той и момчетата му явно изгаряха от желание да изпробват ботушите си върху някоя врата. Все пак това беше Ванкувър, а не Лос Анджелис.
Без да отговаря на въпроса му, Мортън се обърна към мъжа със слушалките.
— Наличие на някакво оръжие, мистър Тейлър?
— Не, сър.
— Благодаря, мистър Тейлър.
Демарко хареса държането му.
— Искате ли да го хванем или не? — попита старшият командос.
Мортън огледа приспособлението за разбиване на врати в ръцете му, после бавно вдигна глава.
— Не, сержант. Нямам намерение да плащам на хотела за нова врата. Мисля да почукам на вратата на мистър Кармоди и да го помоля да ме придружи до управлението. Патрулен полицай Джансин ще ми прави компания. А вие, господа, останете тук. Ако мистър Тейлър ви съобщи, че обитателят на съседната стая извади оръжие, тогава вече можете да си направите купона. Хайде, Джансин!
Демарко чу почукването на вратата и погледна в монитора. Кармоди не подскочи от изненада, не се огледа за несъществуващ заден изход, през който да избяга. За момент остана неподвижен, извърнал глава по посока на вратата. При второто почукване на Мортън спокойно остави книгата на нощното шкафче, стана от леглото и отиде да отвори.
— Да, моля?
Демарко забеляза как хвърли поглед към униформения полицай зад гърба на Мортън, който беше сложил ръка на кобура си.
— Главен инспектор от Кралската конна полиция Мортън, мистър Кармоди — представи се канадецът и му показа служебната си карта. — Ако обичате, последвайте ме.
— Защо? — попита Кармоди.
— Както вероятно сте информиран, убити са двама ваши сътрудници. Мистър Нортън и мистър Мълърин. Американската страна ни помоли да ви задържим.
— А ако откажа да ви придружа?
— Боя се, че ще се наложи да настоя.
Кармоди се усмихна на този отговор, Демарко също.
— Почакайте да си обуя обувките — рече Кармоди.
— Не, тук има нещо гнило — промърмори Ема.
Управлението на Кралската канадска конна полиция за провинция Британска Колумбия се намираше в незабележителен комплекс от шест сгради, разположен в спокоен жилищен квартал близо до парка „Кралица Елизабет“. Най-голямата от тях — дълъг и нисък правоъгълник в пясъчен цвят, си приличаше като две капки вода с основното училище от другата страна на улицата. Е, в училището със сигурност няма стая за разпит със стена-огледало, помисли си Демарко.