Двамата с Ема гледаха как Кармоди влиза в стаята в компанията на униформен полицай. Смит и Мортън вече бяха заели места зад малката масичка, на която беше поставен старомоден ролков магнетофон.
— Седнете, мистър Кармоди — рече Мортън.
Преди да седне, Кармоди бавно се огледа и леко кимна по посока на огледалото. Сякаш знаеше кой стои от другата страна.
Нещо в поведението му безпокоеше Демарко. Нормалните граждани се стресират от полицейски разпит и реагират по два начина: или протестират срещу задържането си, или изпитват страх да не попаднат в затвора за нещо, което са извършили или не са извършили. Но не и Кармоди. Той се държеше като човек, който е решил да убие малко време на масата за блекджек с ниски залози, без да проявява интерес към печалбите или загубите. Демарко остана с чувството, че всеки момент ще започне да си подсвирква.
— Мистър Кармоди, искаме да поговорим с вас за… — започна Мортън.
— Може ли една цигара? — прекъсна го Кармоди.
— Не — рече Смит.
— Съжалявам, мистър Кармоди, но ние с Бил не сме пушачи — добави Мортън. — След малко ще се погрижим да ви донесат цигари.
Демарко се усмихна. Тоя Мортън решително му харесваше.
— Това е мистър Смит — подхвана Мортън. — Той е представител на…
— Ние се занимавахме с кражба и продажба на класифицирана информация от корабостроителницата — небрежно рече Кармоди, обръщайки се към Смит, в когото очевидно бе разпознал представителя на американските власти. — Ще ви разкажа точно какво отмъкнахме и как го отмъкнахме, ще ви дам и името на човека, който ръководеше операцията. Но срещу всичко това искам имунитет.
Изрече тези думи спокойно, сякаш коментираше резултатите от последните мачове. Мортън и Смит смаяно се спогледаха.
— Какви ги върши този, по дяволите? — възкликна Ема.
— Какво? — наведе се към нея Демарко.
И двамата шепнеха, сякаш се страхуваха да не ги чуят оттатък.
— Защо прави признания? — изсъска Ема. — Не разполагаме с твърди доказателства срещу него, всъщност не разполагаме с нищо. Защо го прави, по дяволите?
— Имунитет ли?! — изкрещя Смит оттатък огледалото, успял да излезе от шока. — Вие сте луд!
— Не мисля така — спокойно отвърна Кармоди. — Ако не ви кажа какво сме измъкнали, флотът никога няма да разбере мащаба на пораженията, които е претърпял. А ако не ви разкажа как сме го направили, вие ще изразходвате хиляди човекочасове в разследвания и догадки, като през това време дълбоко ще разстроите цялата дейност на корабостроителницата. Аз предлагам да ви спестя много време и пари, като ви разкажа всичко. Но настоявам за имунитет… И за цигари.
Смит замълча за момент, оглеждайки изпитателно лицето на мъжа срещу себе си.
— А не ви ли минава през ума, че можем да ви принудим да говорите? — хладно попита той. — Когато става въпрос за националната сигурност, правата на обвиняемите са доста ограничени.
— Предполагам, бихте постигнали известен успех — кимна Кармоди. — Но в случая времето ви притиска, макар да допускам, че все още не го съзнавате. Мога да ви уверя, че ще ви трябва много време, за да ме принудите да говоря. Освен това съм в контакт с една адвокатка от Американското сдружение за граждански свободи, на която й пада пердето в мига, в който чуе за Патриотичния закон. Имаме уговорката да й се обаждам веднъж на двайсет и четири часа. Не го ли сторя, тя ще се обърне към медиите и ще им обясни как и защо правителството на САЩ задържа без съд и присъда един американски гражданин, който на всичкото отгоре е ветеран от войната, награден с ордени и медали.
— Лъже! — изсъска Ема.
— Лъжете — каза Смит.
Кармоди само сви рамене.
— За кого работите? — попита Смит.
— Имунитет? — въпросително го погледна Кармоди.
— Може би — процеди Смит. — Но преди това искам да чуя за кого работите.
— За Северна Корея. И това е всичко, което ще чуете от мен, докато не удовлетворите исканията ми.
33
Старши агентът на ФБР беше едър и заплашителен на вид мъж на име Глен Харис, който на всичко отгоре беше много ядосан. Почти двуметров гигант, чието тегло не падаше под сто и трийсет кила дори по време на диета, този човек можеше с лекота да обгърне баскетболна топка с огромната си длан. Кестенявата му коса беше подстригана точно според устава на Бюрото, тънките му мустачки бяха старателно подрязани, а челюстите му бяха толкова здраво стиснати, че това се отразяваше на говора му.