В помещението присъстваха доста хора: командированите в Бремертън агенти Даян Карлучи и Дарън Тайър; шефът на охраната на корабостроителницата Ричард Милър, двамата агенти на Служба разследвания към ВМС, които присъстваха и на брифинга в бремертънската полиция след ареста на предполагаемия убиец на Дейв Уитфийлд; Бил Смит, Ема, Демарко и главен инспектор Мортън от Кралската канадска конна полиция. Цялата тази навалица се беше събрала около елипсовидната маса в голямата заседателна зала.
— Смит, ти прекрасно знаеш, че тази операция е извън твоите правомощия! — изръмжа Харис. — ВРУ не се занимава с арестуването на шпиони, особено такива, които действат на територията на САЩ. Трябваше да се свържеш с нас в момента, в който си получил някакви улики срещу Кармоди — нещо, което също прекрасно знаеш!
— Времето ни притискаше — отвърна Смит.
— Дрън-дрън! — ревна Харис. — Трябваше да завъртиш един телефон, нищо повече! Но вместо това предприемаш действия, които водят до тотално организационно затлачване! Писна ми вече! — Обърна се към двойката от СРВМС и изръмжа: — Вие! Какво, по дяволите, търсите тук?!
— Що за въпрос? — настръхна единият от агентите. — Тук сме, защото става въпрос за сигурността на ВМС! Длъжни сме да…
— Но нямате правомощия! — отсече Харис. — Това ясно ли ви е?
— Да, но…
Без да му обръща внимание, агентът рязко се извъртя към Ема.
— Ами ти? Нали си подаде оставката?
Ема отвърна на погледа му, без да мигне и без да предлага отговор. Гигантът спря очи на Демарко.
— Разбрах, че вие сте някакъв политически посредник. Никой не знае за кого работите и с какво точно се занимавате. Обадих се във Вашингтон и поисках моментално да ви разкарат задниците оттук, и на двамата! И какво стана? Председателят на Камарата се обадил на директора на ФБР.
Самият председател! Идея нямам защо се радвате на толкова високи протекции, но ще ви кажа едно — от този момент нататък Бюрото поема цялата операция! Ясно ли е?
Седнала вдясно от Харис, Даян Карлучи се стараеше да не поглежда Демарко и с мъка сдържаше усмивката си.
— Успокой се, преди да си получил удар, Глен — подхвърли Смит. — Всички сме съгласни, че оттук нататък ти ще командваш парада. Само се успокой.
Но Харис още не беше свършил.
— Тая работа ми намирисва на пречките, които ни създаваше Специалната комисия за разследването на Единайсети септември! Тя пусна всички възможни федерални агенции да се настъпват по палците и да се боричкат за слава, без да споделят грам информация с останалите! За какъв имунитет ми говориш, Смит? Ти изобщо нямаш подобни правомощия!
— Само му казах, че ако проговори, може би ще обсъдим и въпроса с имунитета — сви рамене Смит. — Прав си, че нямам правомощия. Оставям на теб да решиш този въпрос и да му го кажеш.
Харис понечи да отговори, после размисли и кимна.
— Добре, може би си прав. — След което рязко се извъртя към Мортън. — А защо да не можем да го върнем в Щатите?
— Можете, стига да желаете — спокойно отговори онзи. — Лично на мен ми е все едно. Но тук трябва да посоча, че Кармоди намекна за отказ от сътрудничество в случай на екстрадиране.
— Господи, каква бъркотия! — мрачно въздъхна Харис.
Никой не го подкрепи.
— Окей — вдигна глава миг по-късно той. — Ще доведа този тип тук и ще го накарам да подпише декларация. Няма смисъл да ви изритам навън, защото веднага ще започнете да звъните на шефовете си. Засега оставате, но въпросите ще задавам аз. Разбрахме ли се?
Всички, с изключение на Ема, се съгласиха.
Въведоха Кармоди. На краката му имаше вериги, ръцете му бяха оковани с белезници. Тънка стоманена верига ги свързваше с широкия кожен колан около кръста му. На гърба на гащеризона му с големи букви пишеше ЗАТВОРНИК, вероятно за да не го объркат с чистач.
Демарко неволно си помисли, че дори в затворнически дрехи и окован с вериги, Кармоди изобщо не приличаше на шпионин. В неговата представа шпионите бяха дребни човечета с лисичи физиономии, очи като копчета и безволеви брадички. Докато Кармоди беше холивудска версия на това, което е бил някога: бивш тюлен от специалните части на ВМС. Красив и твърд като кремък, здрав и атлетичен. Приличаше на герой, на човек, до когото всеки би желал да бъде по време на престрелка. Но външният вид често лъже, както казваше майка му.