Кармоди седна на стола в дългия край на масата и извади пакет цигари. Веригата му попречи да захапе една от тях.
— Махни тази цигара! — заповяда Харис.
Кармоди му намигна и спокойно драсна клечка кибрит. После, още преди гигантът да реагира, издуха дима към тавана и започна:
— Предавахме на севернокорейците цялата информация, до която успяхме да се доберем. Тя беше свързана главно с атомните реактори, задвижващи различните видове бойни кораби — самолетоносачи клас „Нимиц“, щурмови подводници и подводници „Трайдънт“. Те нямат намерение да строят атомни кораби, интересува ги само технологията. За целта вкарахме един лаптоп в учебния център и копирахме дисковете, съдържащи наръчници за управлението на атомните реактори. Освен това…
— Господи Исусе! — промълви Милър и лицето му стана бяло като вар. — Как успяхте да…
— Млъквай! — изръмжа Харис и спря тежък поглед върху него.
Мортън стана, взе един пепелник и го плъзна към Кармоди.
— В допълнение към дисковете ние отговорихме на всички въпроси, които ни бяха поставени — довърши Кармоди.
— Например? — пожела да узнае Харис.
— Наръчниците предлагат най-общо описание на действието на реакторите — сви рамене Кармоди. — Налягане в системата, температура, проектни параметри — такива неща. Но в тях липсва конкретна информация за работата на отделните компоненти. Да вземем например една най-обикновена помпа. Корейците, или по-скоро техните учени, се интересуват от какъв материал е изработена тя, кой я произвежда, какъв е принципът на действието й. За да отговорим на тези въпроси, ние събирахме съответната информация, добавяхме скици и чертежи, след което аз предавах материалите на ръководителя на операцията.
— Господи Исусе! — отново простена Милър и Демарко му хвърли съчувствен поглед. Някой трябваше да опере пешкира за огромната дупка в сигурността на корабостроителницата, пробита от Кармоди и компания. Всъщност нямаше да е само един човек, но пръв кандидат без съмнение беше Милър. Дано му остава малко до пенсия, помисли си Демарко.
— Как привлякохте Нортън и Мълърин? — попита Харис.
— О, тях ги намери един откривател на таланти — отвърна Кармоди. — Аз просто им предложих достатъчно, за да ги направя щастливи. И трябва да ви призная, че не беше особено трудно.
Присъстващите закимаха, очевидно наясно със схемата, която очертаваше арестантът. Демарко не беше, но по-късно Ема му обясни как стоят нещата. Разузнавателните централи често разполагат свои хора в близост до военни обекти. Това са общителни и чаровни хора, които имат дар слово, в много случаи привлекателни жени. Откривателят на таланти получава задачата да търси точно такива държавни служители като Нортън и Мълърин — недоволни от живота, натрупали дългове, склонни да станат предатели.
— Защо прекарахте толкова много време при подводниците? — попита Ема.
Харис рязко се извъртя и я погледна с пламнали очи, но Кармоди изпревари гневното му избухване.
— Събирах други сведения — каза той. — Матросите се вълнуват от оперативните програми, обичат да говорят за отминали мисии, за събраната разузнавателна информация по време на тези мисии. Голяма част от времето си използвах просто да си бъбря с екипажите, да ги черпя и да слушам какво говорят.
Милър стисна главата си с две ръце.
— А по какъв начин бяхте привлечен? — попита Харис.
— С пари. Свързаха се с мен, докато живеех в Хонконг, и ми направиха оферта.
— Значи станахте предател срещу дребни пари — презрително го изгледа Харис.
— Не — поклати глава Кармоди. — Говорим за големи пари.
— Как предавахте информацията? По пощата, с имейли, в тайници?
— Предавах я лично. Нямах доверие на корейците, затова се срещах с резидента тук, във Ванкувър, и му я предавах под формата на малък пакет. Но само след предварително уточнена цена.
— Защо във Ванкувър? — обади се Мортън. От тона му личеше, че е ядосан на американците, допуснали подобна операция да тече на територията на Канада.
— Защото е извън САЩ. Защото има голяма азиатска общност, в която моят резидент се чувства сигурен.
— В Сиатъл също има голяма азиатска общност — отбеляза Харис. — Защо не се срещахте там?
— Не знам. Той предпочете Ванкувър.
— Кой уби Нортън и Мълърин?