— Предполагам, че резидентът. Може би не лично, а чрез други хора. Не съм го направил аз.
— Но защо ги е убил? — настоя Харис.
— Заради нея — отвърна Кармоди и посочи Ема. — Тя отгатна с какво се занимаваме в корабостроителницата, а фалшивото й покушение срещу Мълърин здравата го разтърси.
— Какво?! — извика Харис и рязко се извъртя към Ема.
— По-късно ще ви обясня — рече Смит.
Кармоди местеше поглед от единия към другия, на лицето му се появи лека усмивка.
— Трябва да подчертая, че Мълърин беше доста навътре в нещата — рече той. — Резидентът се опасяваше, че тази жена е в състояние да го притисне дотолкова, че да го пречупи. По тази причина взе решение за прекратяване на операцията и отстраняване на Нортън и Мълърин.
— Долен лъжец — изсъска Ема.
— Госпожо! — предупредително я изгледа Харис, след което зададе следващия си въпрос: — Какво знаете за експерта по акустика Джон Уошбърн от Центъра за управление на подводния флот?
— Кой? — погледна го с неподправена изненада Кармоди. — Не познавам човек с това име.
— Глупости! Той е участник във вашата операция!
— Мислете каквото искате, но аз не познавам такъв човек! — отсече Кармоди. — Работил съм само с трима души — Мълърин, Нортън и резидента.
— Защо тогава цяла седмица обикаляхте западната част на Щатите, оставяйки след себе си следи, които и слепец би видял? — попита Харис.
— Такава беше задачата, която ми се постави. Да бягам и да правя всичко възможно да заблудя преследвачите си чак до срещата ни във Ванкувър.
— Но през цялото време използвате собствените си кредитни карти и не се криете от охранителните камери — отбеляза Ема. — Нима очаквате да повярваме, че сте толкова несръчен?
— Как да ви кажа — отвърна с въздишка Кармоди. — Никога досега не съм бил шпионин.
Ема понечи да каже нещо, но замълча и поклати глава.
— Според мен лъжете, приятелю — рече Харис. — Но да оставим настрана малката ви екскурзия. Интересува ме как точно възнамерявате да ни предадете резидента.
— Обадих му се непосредствено след убийството на Нортън и Мълърин. Дадох му да разбере, че нямам никакво намерение да ги последвам, а и разполагам с още един пакет за него. Пакет, съдържащ изключително важна информация. Поисках пари и нов паспорт. Разбрахме се тази седмица да се срещнем тук, във Ванкувър.
— А не ви ли мина през главата, че по време на тази среща вашият човек ще прибере информацията и ще ви види сметката? — присви очи Харис.
— Мина ми, разбира се — кимна Кармоди. — И започнах да обмислям съответните предпазни мерки. Но сега това е без значение, защото вие ще ме пазите.
— Много ги обичам тия гофрети! — въздъхна блажено Смит и натика поредната едра хапка в устата си. — Жена ми не ги прави, защото нагревателната плоча се почиствала много трудно. Готов съм да се закълна, че в Северна Америка се правят най-добрите гофрети! Независимо дали си във Ванкувър, Кливланд или Балтимор, тестото винаги е едно и също и са страшно вкусни!
— Може би използват еднаква суровина и едни и същи нагреватели — отбеляза Демарко.
— Не е само това — убедено отвърна Смит. — Тук става въпрос и за строг контрол върху качеството.
— Но те не произвеждат „Ферари“, а обикновени гофрети, за бога! — не издържа Ема.
Тримата седяха в заведение от веригата МПК, което ще рече „Международна палачинкова къща“. Демарко също беше на мнение, че гофретите са добри, също като бърканите яйца с бекон и печените картофи. Беше убеден, че ако изяде всичко в чинията си, няма да изпитва глад поне три дни. Или ще хибернира.
Ема се беше ограничила с чаша кафе и половин грейпфрут. Изпреварвайки нови коментари за качеството на кухнята от страна на Смит, тя небрежно каза:
— Кармоди ни баламосва, Бил.
— По какъв начин?
— Първо, Северна Корея разполага с около двайсет подводници, но нито една от тях не се задвижва от атомен реактор. Желанието им да се сдобият с технологията на американските ядрени подводници може да се сравни с велосипедист, който краде инструкции за управление на „Порше“. Бих допуснала подобно желание у руснаци, китайци и дори индийци, но не и у севернокорейците.
— Кармоди каза, че искат да използват технологията за наземни инсталации.
— Чух какво каза — кимна Ема. — Но според мен лъже.
— Не знам — колебливо въздъхна Смит. — Мисля, че севернокорейците…