— Не, забрави! — прекъсна го с категоричен тон Ема. — Не вярвам на версията за никакви корейци, съмнителен е и начинът, по който ни позволи да го хванем. Този човек няма да пропее толкова лесно.
— Аз виждам логика в признанията му — възрази Смит. — Просто нямаше друг избор.
— Ще получи и имунитет — добави Демарко.
— Не ми се вярва — отвърна Смит и в очите му проблесна дяволито пламъче.
— Нали му връчихте официални документи с подпис и печат? — учудено го погледна Демарко.
— И какво от това? Тук става въпрос за националната сигурност, а не за кражба на кола!
— Господи! Ако някога ме арестуват, не е зле да ми напомниш, че на правителството не може да се вярва!
— Нали сам работиш за правителството, глупчо? — ухили се Смит. — Нима е възможно точно ТИ да му вярваш?
— Я млъкнете! — сряза ги Ема. — Бил, аз съм на мнение, че този човек не беше принуден да прави признания. Ние не разполагахме с никакви улики срещу него, повтарям — никакви! Нула! Ако бяхме го изправили пред съда, със сигурност щяхме да отнесем дебел граждански иск, предявен от адвокатите му.
— Какво да ти кажа, Ема? Според мен този човек просто е уплашен.
— Уплашен ли? Наистина ли мислиш, че този човек е уплашен? Бивш тюлен? Не, Бил. В картинката има още нещо, което ни убягва.
Смит сви рамене и поля гофретите си допълнително със сироп. Още малко, и ще заплуват в чинията, помисли си Демарко.
— Повярвахте ли му, че не познава Уошбърн? — попита събеседниците си той.
— Аз да — кимна Ема. — Явно са се провеждали две паралелни операции и не е било нужно Кармоди да знае за Уошбърн. Единствената връзка между двамата е пътешествието на Кармоди. Вероятно е било използвано като прикритие на операцията по извеждане на Уошбърн от страната, която е била проведена под прякото ръководство на резидента или на резидентката…
— Какво? — учудено я изгледа Смит. — Нима допускаш, че…
— Проговорил ли е Уошбърн? — прекъсна го Демарко.
— Не. Сутринта се свързах с ФБР. Мръсникът си виси в килията и мълчи като риба. Рано или късно ще го пречупят. — Смит се обърна към Ема и добави: — Не виждам причини да се притесняваш. Напротив — би трябвало да се чувстваш много добре. Ти първа надуши шпионската операция, първа я разкри. В резултат разполагаме с признанията на Кармоди какво е отмъкнал и как го е предал. После пак ти откри, че бягството му е димна завеса, и благодарение на този факт пипнахме Уошбърн. Значи си герой или по-скоро героиня… За момента най-лошото, което може да се случи, е да изпуснем резидента на Кармоди. Затова се усмихни и яж противния си грейпфрут!
Смит налапа още няколко парченца, натежали от сироп.
— За двама ви ще е най-добре да се приберете във Вашингтон, защото оттук нататък операцията наистина е в ръцете на ФБР. — На лицето му изплува доволна усмивка. — Прехвърлихме им горещия картоф и спокойно можем да се оттеглим. Или да се поогледаме за шефа на Кармоди…
— Аз не мога да си тръгна! — обяви за всеобща изненада Демарко.
— Защо? — учуди се Смит.
— Трябва да разбера какво се случи с Дейв Уитфийлд. Един много ядосан главнокомандващ на Военноморския флот във Вашингтон иска да разбере защо племенникът му е бил убит. А ако случайно сте забравили, в затвора на Бремертън лежи един нещастен шизофреник, който ще бъде осъден за убийството на Уитфийлд, ако никой не докаже, че извършителят е друг.
34
— Какво още не ви е ясно? — попита Глен Харис.
Даян Карлучи седеше зад едрия агент и внимателно изчиташе показанията на Кармоди. Демарко забеляза, че си води бележки в полето на разпечатката, вероятно подготвяйки се за следващия разпит. Тази жена несъмнено бе умна и педантично прецизна, но в момента Демарко се дразнеше, че изобщо не му обръща внимание. Разбира се, тя нямаше как да го подкрепи срещу шефа си и той отлично съзнаваше това.
— Искам да си изясня този въпрос докрай, след което веднага ще престана да ви досаждам — отвърна той.
— Ние ще изясним този въпрос! — отсече Харис. — И после ще ви уведомим.
— Няма да стане — поклати глава Демарко. — Искам да говоря с него още сега.
Харис опря огромните си длани на бюрото и бавно се изправи. Беше с трийсет сантиметра по-висок от Демарко.
— А какво ще направите, ако ви откажа този разговор?