Харис реши да арестува корееца на улицата, веднага след размяната. По този начин заподозреният щеше да разполага със секретна информация в момента на ареста. Предпочиташе да го прибере вътре, но клиентелата се състоеше предимно от азиатци, а четири-пет бели ченгета, които се хранят с вилици вместо с пръчици, положително щяха да подплашат шпионина. Мортън не беше очарован от идеята, защото улицата беше прекалено оживена и никой не можеше да предвиди какво ще се случи, ако се стигне до престрелка. Но и той беше на мнение, че няма как да разположат хората си в ресторанта.
Юрисдикцията върху акцията беше пълна бъркотия. В нея участваха не само ФБР и Кралската канадска конна полиция, но и градската полиция на Ванкувър, на чиято територия се провеждаше тя. Технически погледнато, операцията би трябвало да проведат канадците, но Мортън благоразумно я прехвърли на ФБР, оставяйки на Харис както лаврите от успешното й провеждане, така и евентуалната отговорност при провал. Правилата й, изработени предната вечер от малък екип юристи, приличаха на клаузите на международен търговски договор.
Всеки агент на ФБР получи за партньор по един канадски полицай. Шестима заеха позиция пред ресторанта, двама влязоха вътре, а други двама останаха да охраняват задната уличка. Един от тях беше Дарън Тайър, когото Харис посочи за покриване на уличката. Всички участници в операцията бяха снабдени с американски радиостанции, които им позволяваха да общуват помежду си и да чуват заповедите на Харис. Самият Харис беше убеден, че десет добре обучени полицаи са напълно достатъчни за залавянето на един нищо неподозиращ шпионин.
Останал извън оперативния екип, Бил Смит зае позиция в една чайна на отсрещния тротоар. Ема чакаше в колата си, паркирана в близост до пресечката на Ийст Пендър и Мейн. От мястото си виждаше входа на ресторанта, но не и задната уличка. Смит я покани при него в чайната, но тя отказа. Искаше да бъде в колата си, защото нещо в предстоящата среща все още я притесняваше. Смит стигна до заключението, че се е подготвила за преследване — което, предвид бройката на ангажираните в акцията агенти, едва ли щеше да се случи. Но Ема беше инат, голям инат.
Даян Карлучи и канадски полицай на име Хънтър седнаха на една от масите в близост до Кармоди, преструвайки се на семейна двойка, отбила се да похапне китайска храна. Масата на арестанта беше оттатък пътеката. Не се планираше те да вземат пряко участие в ареста. Задачата им беше да наблюдават размяната и да следят отблизо Кармоди, който би могъл да направи опит за бягство или да предупреди корееца.
Освен тях Кармоди беше единственият друг бял в ресторанта. Даян знаеше, че е прекарал няколко години в Хонконг, но въпреки това остана изненадана от отличния китайски, на който бившият тюлен се обърна към келнера. Направи й впечатление, че той изобщо не изглежда притеснен и се нахвърли на донесената храна с видим апетит.
Според показанията му резидентът го инструктирал да седне в дъното на ресторанта, близо до задния вход. Харис не одобри позицията, защото малкият коридор зад гърба му водеше директно до тоалетните и залепената до тях задна врата. Предпочиташе да го настани на маса до прозореца, за да бъде под наблюдението на ченгетата отвън, но Кармоди отвърна, че масата в дъното е тази, която винаги е заемал при предишните срещи. Всяка друга позиция би пробудила подозренията на корееца.
Харис беше проверил задната врата още предния ден. Отваряше се отвътре с резе, нямаше противопожарна решетка и ключалка. Това означаваше, че клиентите можеха спокойно да влизат и излизат през нея. Задачата на двойката отзад беше да попречи на корееца да се измъкне оттам въпреки твърденията на Кармоди, че подобно нещо никога не се е случвало.
Тримата се настаниха в ресторанта петнайсетина минути преди часа на срещата. На масата пред Кармоди лежеше бяла пластмасова торбичка с рекламен надпис на местна аптекарска верига, която съдържаше подготвената за предаване информация. Според него кореецът щеше да носи същата торбичка. Дисковете в неговата съдържаха ограничено количество класифицирана информация, напълно достатъчна за веществено доказателство по време на съдебния процес. Но това беше информация, която Кармоди беше предал още преди няколко месеца. Харис се надяваше, че резидентът няма да носи лаптоп, за да провери дисковете на място. Според Кармоди той никога не го беше правил.