Никой не влезе в контакт с Кармоди в уречения час. Харис не се обезпокои, защото отлично знаеше, че професионалистите отделят немалко време за проверка на терена. Осъществи контролна радиовръзка с участниците в операцията. Всички бяха по местата си, готови за действие.
Петдесет минути по-късно партньорът на Даян обяви:
— Жена влиза в ресторанта.
Това беше третият клиент, появил се в залата след уречения час. Агентите очакваха нисък кореец на средна възраст, който най-вероятно щеше да носи черно таке.
— Мамка му! — изруга в микрофона Харис. — Днес работата май няма да стане, но за всеки случай бъдете нащрек.
Вече е крайно време тоя кореец да се появи, помисли си Даян. Двамата с партньора й бяха приключили с храненето преди доста време и келнерът вече се навърташе около масата им в очакване да поискат сметката. Очите й се спряха на жената, която току-що влезе. Беше висока азиатка със слънчеви очила. Косата й беше прибрана под бейзболна шапка. Хубава фигура, помисли си Даян. Жената крачеше право към масата на Кармоди в дъното на салона, вероятно за да използва тоалетната.
Всичко, което се случи после, се разви в рамките на десет секунди, а може би и по-малко.
Без да намалява ход, азиатката стигна на пет крачки от Кармоди, извади пистолет изпод якето си и го насочи в главата му.
Даян видя движението, изкрещя „Оръжие!“ и посегна към автоматичния пистолет калибър .40 на колана под палтото си. Би трябвало да включи радиостанцията и да уведоми Харис, но първата й реакция беше да посегне към оръжието.
Бившият тюлен реагира най-бързо. Зърнал пистолета да излиза изпод якето на азиатката, той грабна еднокраката масичка с дебел плот от изкуствена материя и я вдигна пред главата си като щит. Чиниите с трясък изпопадаха на пода.
В същия момент жената натисна спусъка. Двата куршума пробиха плота и засипаха лицето му с дребни отломки, но без да нанесат поражения.
Стреснат от вика на Даян, Хънтър извърна глава по посока на азиатката. В момента, в който треснаха изстрелите, той започна да се надига, посягайки за оръжието си.
В същия момент пистолетът на Даян напусна кобура.
Изправена на по-малко от метър от партньора й, азиатката го простреля в главата. Кръвта му плисна в лицето на Даян.
Даян вдигна пистолета, но два куршума я улучиха в гърдите. Тя политна назад, преобръщайки стола си. Тилът й се блъсна в пода, оръжието излетя от ръката й.
Без да спира нито за миг, жената се наведе и вдигна торбичката с дисковете, паднала на крачка от масата, зад която се беше свил Кармоди. Пусна му още един контролен изстрел и Даян ясно чу вик на болка.
С няколко скока азиатката прекоси коридорчето в дъното и затръшна задната врата след себе си.
Въпреки кевларената жилетка Даян изпита чувството, че е ритната от кон. Тръсна глава да прогони болката и извика в микрофончето:
— Жената с бейзболната шапка, Харис! Простреля Кармоди и Хънтър и избяга през задния вход! Тайър, идва към теб! — Харис започна да дава някакви заповеди, но тя изкрещя на висок глас: — Хънтър е прострелян! Много зле!
В същия момент Кармоди отхвърли масичката и очите им се срещнаха. От повърхностната рана на врата му течеше кръв. Даян потърси с очи оръжието си. Оказа се, че е по-близо до Кармоди, отколкото до нея. Оттласна се от пода и скочи към него, но бившият тюлен го докопа пръв, изправи се и го насочи в главата й.
Край, помисли си тя. Но вместо да натисне спусъка, Кармоди тихичко каза:
— Стой си там. Да не си посмяла да тръгнеш подире ми!
После се обърна и изчезна през задната врата.
Даян направи опит да се изправи. Подхлъзна се в локвичката кръв под главата на партньора си, но все пак успя да се задържи на крака. Наведе се и опря пръст в сънната артерия на Хънтър, но пулс нямаше. Понечи да се втурне след Кармоди, но после рязко се завъртя и измъкна пистолета на колегата си от кобура под мишницата му. Полетя към задния изход, блъсна вратата и изведнъж отскочи назад. По-късно разбра, че Кармоди я беше блокирал с един от контейнерите за смет.
В същия миг осъзна, че гласът на Харис продължава да ечи в главата й. Той крещеше имената на двамата агенти отзад и подканяше останалите да блокират уличката. Крещеше като луд, сякаш кариерата му беше поставена на карта.
Даян се обърна и хукна към главния вход на ресторанта. Петдесетина метра я деляха от пресечката, по която се излизаше на задната улица. Успя да зърне Харис и още двама агенти, които изчезнаха зад ъгъла, и се понесе след тях.