Тротоарът беше задръстен от минувачи и клиенти на сергиите. Всички тези хора току-що бяха станали свидетели на появата на въоръжени мъже от входовете на близките сгради и паркираните на улицата микробуси, а в момента към тях тичаше млада жена с пистолет в ръце, която крещеше „Федерален агент, направете път“. Това им дойде твърде много и те панически се разбягаха, преобръщайки колички и сергии. Тротоарът се покри с умрели риби.
Когато най-сетне стигна задната уличка, Харис и двамата агенти се бяха спрели пред задната врата на китайския ресторант. Даян хукна към тях. Устните на Харис се движеха в близост до микрофона на ревера му, но тя не чуваше какво говори. Очите й с ужас се спряха на телата на двамата мъже, които бяха изпратени да охраняват задния вход. Единият от тях беше Дарън Тайър, проснат край някакъв контейнер за смет и полускрит от черните пластмасови торби. Той и канадският му колега бяха убити с по един куршум в челото.
— Искам патрулните коли тук, Мортън! — крещеше в микрофона Харис. — Да заобиколят отзад! Да се блокира уличката, да се изолира целият квартал! Ти оставаш с мен — извика на единия от агентите той и се обърна към другия: — А ти бягай да помогнеш за претърсването на онези сгради! Те са някъде там, няма къде другаде да са се скрили!
В предположението му имаше логика, тъй като азиатката и Кармоди със сигурност бяха изчезнали в някоя от двуетажните постройки, наредени от двете страни на уличката. Разбира се, беше напълно възможно да са изскочили от другата страна, успоредно на Ийст Пендър стрийт, и да са изчезнали в тълпата, която панически се отдалечаваше от мястото на инцидента.
— Да вървим! — нареди на придружителя си той и двамата тръгнаха по платното с пистолети в ръце, проверявайки дали вратите на сградите са заключени.
Даян тръгна след тях, но Харис рязко се обърна.
— Стой там и охранявай! — заповяда той. — По-късно ще говоря с теб!
— Слушам, сър — отвърна тя и се опита да прибере пистолета в кобура си, но той се оказа твърде малък за него. Трябваха й няколко секунди да осъзнае, че държи в ръце оръжието на Хънтър.
— Мистър Харис! — изкрещя след отдалечаващите се агенти тя.
— Какво? — рязко се обърна той.
— Кармоди е въоръжен! Успя да вземе оръжието ми.
— За бога, Карлучи! — избухна Харис. — Днес нищо не си свършила както трябва!
Обърна се и продължи пътя си, говорейки нещо в микрофончето на яката.
Отпуснала надолу пистолета на Хънтър, Даян бавно пристъпи към телата край контейнера за смет. Знаеше, че Харис вече ги е проверил, но въпреки това клекна и потърси пулса им. Такъв липсваше. Не познаваше канадеца, но с Дарън Тайър беше работила през последните седем месеца. Жена му се казваше Джанет, имаха две деца, по-голямото от които беше едва на седем. Даян Карлучи погледна младежкото му, изпъстрено с лунички лице и смешно стърчащи уши, след което се разплака.
— ФБР и канадската полиция вече два часа издирват Кармоди и убийцата — съобщи в слушалката Смит. — Според показанията на една възрастна китайка жена с описанието на азиатката е избягала с мотоциклет. Ние сме на мнение, че тя е влязла в задната уличка с него, застреляла е агентите, след което спокойно е влязла през главния вход на ресторанта и се е опитала да ликвидира Кармоди. Самият Кармоди се изпари като дим. Вероятно се е измъкнал през някоя от съседните сгради. Още не можем да повярваме, че едър бял мъж като него е успял да изчезне в квартал, населен предимно с китайци. Смятаме, че той…
— Зарежи Кармоди! — нетърпеливо го прекъсна Демарко. — Кажи какво стана с Ема.
— Бях зает да помагам на Харис и екипа му и изобщо забравих за нея — отвърна с леко смущение Смит. — После реших, че е тръгнала да преследва азиатката или Кармоди. Колата й си беше на мястото. Чантичката й лежеше на седалката, а джиесемът й се търкаляше на пода.
— На улицата е имало агенти на ФБР. Никой ли не е видял какво е станало с нея?
— Не. Всички са наблюдавали ресторанта, а не улицата, на която Ема беше паркирала. Преди да се обадиш, бях убеден, че е последвала Кармоди пеша, но в такъв случай би трябвало да си вземе и телефона. Ти твърдиш, че е била отвлечена, Демарко. Затова искам да прослушам проклетата ти гласова поща!