— Радвам се, че все пак се появи — иронично подметна той. Ема погледна часовника си, после заби тежък поглед в Хановър. Беше дошла навреме и той прекрасно го знаеше.
— Дамата работи във ВРУ — поясни на офицерите той. — И ще бъде младши помощник в малкото ни начинание.
Ема не обърна внимание на заядливата му забележка и избягна баналното ръкуване с мъжете около масата, заменяйки го с делово събличане на сакото и поставяне на чантичката си под широкия плот. Униформените видимо се притесниха от начина, по който бледосините й очи ги огледаха един подир друг.
— Да започваме, момчета и момичета — подкани ги Хановър. — Ето каква е ситуацията: преди два дни един човек се качва на самолета за Хонконг. Той е под наблюдение на АБН, която е привлечена от честите му пътувания до определени места. Служителите за борба с наркотрафика го изчакват да се качи на борда, след което свалят куфара му от багажното отделение. Когато виждат какво има вътре, те проявяват благоразумието да се свържат със съответните служби. Въпросният човек може би действително е пренасял наркотици, но в куфара му има цяла камара военни сведения със секретен характер. Между тях са координатите на една от нашите атомни подводници, която патрулира в Източно китайско море, технически наръчник за ремонт и поддръжка на изтребителя Ф-15, съдържащ подробно описание на електронната система за избягване на вражеските радари. На корицата му е отбелязано, че е част от техническата информация на военновъздушната база „Хикъм“. В куфара има и снимка на пулта за управление на реактора на ядрена подводница. Установено е, че от два месеца насам такава подводница е на ремонт в сухите докове на базата в Пърл Харбър. И накрая, в багажа на пътника има списък с шест имена на военни от майор нагоре, които съвсем наскоро са били прехвърлени като инструктори в Тайван от щаба на 25-а пехотна дивизия в Скофийлд Баракс. Срещу всяко от тези имена е отбелязано финансовото състояние и непогасените кредити. Иначе казано, тази информация показвала кой от тези офицери би бил най-податлив на подкуп.
Мъжете около масата започнаха да мърморят сподавени проклятия. Само Ема не каза нищо.
— Слава богу, че са спипали мръсника, преди да изнесе тази информация! — каза полковникът.
— Информацията е изнесена — поклати глава Хановър. — С нашата благословия, разбира се.
— Какво?! — зяпна морският капитан.
— Най-важни от разузнавателна гледна точка са координатите на атомната подводница в Китайско море и ние взехме бързи мерки да информираме нейния командир — продължи агентът на ЦРУ. — Освен това подменихме снимката на пулта за управление на реактора с подобна, но от британска подводница.
— Бас държа, че на британците това много ще им хареса! — промърмори морският вълк.
— Схемата за електронна защита на изтребителя се оказа толкова стара, че решихме да им я оставим, като предварително изрязахме само две страници. А с офицерите от щаба в Скофийлд Баракс просто ще си поговорим…
— Защо решихте да пропуснете куриера? — попита представителят на пехотата.
— Защото искаме да разберем от кого е получил сведенията и на кого ще ги предаде, полковник. Когато куриерът пристигна в Хонконг (между другото, куфарът му кацна преди него), се оказа, че тези остарели схеми на Ф-15 все пак свършиха някаква работа — той се срещна с представител на китайското посолство. Така разбрахме, че операцията се провежда от китайците. Сега остава да открием кой му я е предал тук, на Хаваите. Надявам се, че всички разбирате за какво става въпрос…
Главите на хората около масата кимнаха в пълен синхрон.
— Все пак им обясни — обади се Ема. Мъжете около масата имаха твърде високи чинове, за да признаят невежеството си.
— Всичко това означава, че тук, на Хаваите, действа китайски шпионин, или по-скоро екип от китайски шпиони, който неизвестно как е успял да проникне в щабовете на четири военни поделения едновременно, включително в щаба на шибания Тихоокеански флот! Логиката сочи две заключения: или четирима американски граждани в тези поделения снасят секретна информация на Китай, или там са внедрени професионални китайски шпиони.