— Но защо не арестувате куриера и не го накарате да признае кой му предава информацията? — попита майорът от ВВС.
— Защото най-вероятно му я предава посредник, а той няма понятие кои са шпионите. Ако го арестуваме или пратката не стигне до Хонконг, китайците ще разберат, че сме по следите им. Тогава агентите им или ще изчезнат, или ще бъдат замразени за известно време. От което следва, че трябва да открием организатора на операцията на Хавайските острови и да разберем кого използва. При това с максимална бързина, за да предотвратим поредното пътуване на куфари с военни тайни.
— Какво искате от нас? — попита морският капитан.
— Нищо. Това е причината за нашето заседание, господа, друга няма. Всеки от вас отговаря за сигурността в своята база, но не искам да започнете разпити или да променяте мерките за сигурност. Искам да усилите бдителността си и да ме държите в течение. Това е всичко. Няма да предприемате никакви извънредни мерки. Важното е стриктно да изпълнявате моите инструкции.
— Я задръж малко, нахалнико! — не издържа морският капитан. — Аз не работя за теб, а ако в базата ми случайно има шпиони…
— Капитане — хладно го прекъсна Хановър. — Директорът на ЦРУ е разговарял с президента, а той от своя страна се е обърнал към председателя на съвета на началник-щабовете. Военните съоръжения тук са станали обект на дълбоко проникване от страна на врага, което означава, че вие течете като лейки, приятели. По тази причина президентът пожела ние да командваме парада! Ясно ли ви е?
— Защо ФБР не участва в тази операция? — попита Ема.
— Защото ние не желаем това — отвърна Хановър, докато палеше поредната цигара. — А единствената причина ти да участваш в нея са онези пуяци, началник-щабовете, които вдигнаха щура врява и в крайна сметка принудиха шефа да отстъпи. Освен това в операцията трябва да участва жена и ние се спряхме на теб.
Седяха на плажния бар пред хотел „Ройъл Хавайън“. Боядисаната в розово сграда на плажа Уайкики беше любимият хотел на Ема на остров Уаху. Харесваше откритите коридори и избелелите персийски килими, обожаваше тропическата градина наоколо. Не й харесваше само компанията на Хановър, но след заседанието той обяви, че има нужда от едно питие, и то именно в този бар. От мястото си виждаха загорелите сърфисти, които енергично се насочваха навътре в залива, за да хванат поредната голяма вълна с вечната надежда, че тя ще бъде тяхната вълна. Хановър не сваляше очи от красивите момичета по бикини, които минаваха покрай тях, а Ема се ядосваше и изпитваше желание да измъкне цигарата от устата му и да я забоде в похотливите му очи.
— Има и още нещо, което не споделих с онези момчета на съвещанието — каза агентът. — Координатите на подводницата в Китайско море са известни само на четирима души. Единият от тях е жена — старшина първа степен, — която работи в комуникационния център. Омъжена, с две деца. Преди половин година съпругът й ги зарязал и заминал за континента. Преди три седмици искали да й приберат колата заради неплатени вноски, но сега не само я изплаща редовно, но си купила и нов телевизор.
— И вие сте сигурни, че е замесена, така ли?
— Не, разбира се. Но тя е най-подходящият кандидат. Техническият наръчник за изтребителите в „Хикъм“ може да бъде отмъкнат от куп хора, защото в базата са разположени цели две дивизии. Снимката на пулта за управление на атомния реактор може да е направена от петдесетина други, които са на работа във военноморската база, без да се брои екипажът на самата подводница. А списъкът на офицерите, заминаващи като инструктори за Тайван, може да бъде изготвен от всеки, който работи в отдел „Кадри“, „Настаняване“ или изобщо някъде в поделението в Скофийлд. По тази причина сме на мнение, че най-вероятният заподозрян е дамата от комуникационния център, Ема беше принудена да се съгласи, макар че обикновено не вярваше в заключенията на ЦРУ, които много често се оказваха погрешни.
— След… — Хановър замълча за момент и погледна часовника си — масивно устройство от онези, които използват водолазите. Откъде ли се е сдобил с него? — запита се Ема. — След четирийсет минути въпросната дама от комуникационния център и двете й деца ще загинат при автомобилна катастрофа на магистралата „Пали“ или поне така ще пише в утрешните вестници.
Ема вече знаеше какво ще последва.
— На нейно място ще бъдеш назначена ти — продължи Хановър. — По всяка вероятност униформата вече те очаква в хотела. Утре започваме специална операция, която има за цел да те представи като несериозна и безотговорна личност. Наложи се да запознаем с нея дамата, която е началник на комуникационния център, но тя е сигурен човек, синът й е загинал във Виетнам. Ще я използваме като главен разпространител на слуховете. В рамките на четирийсет и осем часа всички в радиус километър от новата ти служба ще бъдат осведомени, че съвсем наскоро си изкарала програма за отказване от наркотици, а преди това куп кредитори са подали оплаквания до командира на предишната ти база за неплатени вноски. — Устните на агента се разтеглиха в неприятна усмивка. — Разбира се, ще направим нужното да се разбере, че си жена с доста свободно поведение…