Ема заби поглед в него и изчака гадната му усмивка да се стопи.
— Трябва да поработиш върху чувството си за хумор. — Той изчака реакцията й, после сви рамене и бръкна с дебелите си пръсти в чашата с мартини. Зелената маслина изчезна в устата му. — Ние сме на мнение, че онзи, който ръководи шпионската операция тук, непременно ще ти обърне внимание, защото комуникационният център на Тихоокеанския флот е от изключително важно значение.
Ема забеляза младата китайка на втория ден след постъпването си в комуникационния център.
В съответствие с ролята си на безотговорна личност тя закъсня и двете сутрини, появявайки се с измачкана униформа и зачервени от алкохол или дрога очи. За да постигне нужната степен на зачервяване, тя използва смес от физиологичен разтвор и течност за почистване на контактни лещи, която впръскваше в очите си непосредствено преди да се появи на работното място. Но гадните капки щипеха адски.
Китайката беше съвсем млада, едва прехвърлила двайсет години. Беше висока, със съвършена фигура. Привлече вниманието на Ема не защото беше китайка — половината от населението на Хавайските острови беше от азиатски произход, — а защото на ревера й липсваше табелката, която даваше достъп до сградата. Технически погледнато, тя не нарушаваше правилата за сигурност, тъй като беше придружена от жена със съответния документ, но на Ема й направи впечатление самото й присъствие в зона с ограничен достъп. Другата причина да я забележи беше красотата й. Всъщност не само красотата, а жизнеността. Младата жена буквално кипеше от енергия. По време на обедната почивка я забеляза на една от скамейките пред сградата в компанията на още три служителки от базата. Една от тях, също китайка, беше колежка на Ема в комуникационния център.
Запознаха се два дни по-късно. Ема бързо се превърна в редовна посетителка на офицерския клуб, където се отбиваше всяка вечер след работа. Направи го по две причини — първо, защото това отговаряше на представата за жена с алкохолни проблеми, и второ, защото чуждите разузнавания по традиция вербуваха своите агенти на подобни места. Неприятности й създаваше единствено необходимостта непрекъснато да отблъсква домогванията на пийнали флотски офицери.
Влизайки в клуба, Ема веднага видя младата китайка, която флиртуваше с някакъв флотски офицер на бара — плешив дебелак на средна възраст, който със сигурност не беше срещал по-привлекателна жена през целия си живот. Отскачайки до тоалетната, Ема нарочно мина съвсем близо покрай двойката и запечата в паметта си името и частта на офицера.
Петнайсет минути по-късно младата китайка лепна лека целувка на бузата на дебелака, който зяпна от изненада, след което обърна гръб на бара и се насочи към масичката на Ема. Представи й се с името Мей Чен на безупречен английски, без следа от акцент, все едно бе родена и израсла в Щатите. След което добави, че е била добра приятелка с предшественичката на Ема в комуникационния център.
Много бързо двете се превърнаха в най-близки приятелки. В съответствие с прикритието си Ема непрекъснато се наливаше с алкохол. На един етап нарече шефката си мръсна кучка и сподели колко ненавижда флота. След което подхвърли, че с тази заплата е почти невъзможно да покрие разходите си на скъпо място като Хаваите.
Докато разговаряха, Ема отново се възхити на красотата на младата жена — малки й изящни уши, безупречна кожа под бронзовия тен, перфектни устни като напъпила роза. Истинска китайска статуетка, помисли си тя, докато оглеждаше момичето срещу себе си. Палавите искрици в черните й очи говореха, че ако действително изпълнява шпионски задачи, то го прави с удоволствие и дълбоко вълнение, сякаш е най-интересната игра на света. Беше като дрогирана от това, което върши.