Всичко би трябвало да мине по мед и масло. Нямаше никаква причина някой да изгуби живота си.
През деня Ли Мей отскочи до банката и напълни куфарчето си с материалите, оставени в една от касетите на трезора. Там държаха събраната информация до момента, в който я предаваха на поредния куриер. Част от нея беше едно кодирано съобщение, което Ема й беше предала ден по-рано. Съдържанието му беше фалшиво, но от изключително значение. Хановър бе преценил, че китайците ще поискат веднага да го изнесат отвъд границата. През последните три седмици неговите екипи бяха засекли петима служители във военните поделения, които предаваха секретна информация на китайското разузнаване. Те, плюс куриера, трябваше да бъдат арестувани едновременно с организаторите на шпионската мрежа.
За ареста беше сформиран екип от шест души. Отначало Хановър отхвърли желанието на Ема да се включи, твърдейки, че само ще се пречка на „професионалистите“, но после отстъпи. Останалите членове на екипа бяха цивилни агенти на ЦРУ, към които тя не изпита особено доверие. Те притежаваха необходимата екипировка и вероятно бяха обучени добре, но по време на брифинга се държаха като гимназисти преди мач, подхвърляйки си шумни шеги. Липсваше им дисциплината, на която Ема беше свикнала при работата си с военните.
И тъй, сякаш на шега, операцията завърши с пълен провал. Но след нея никой не се смееше, включително хлапаците от ЦРУ.
Ли Мей обитаваше мезонет в Пърл Сити, близо до Лумиана стрийт. Планът предвиждаше операцията да започне в три сутринта, когато се предполагаше, че тя спи дълбоко в прегръдките на любимия си. Ема и двама агенти трябваше да проникнат през входната врата, а останалите — отзад. За да стигне до задния вход, втората група трябваше да мине под прозорците на съседния апартамент, които се оказаха широко отворени. В момента, в който първият агент пропълзя под тях, папагалът в клетката на перваза полудя и крясъците му се разнесоха надалеч в нощната тишина: „Малки мехурчета! Малки мехурчета!“
Командирът на екипа взе решение за незабавно проникване, надявайки се, че Ли Мей и мъжът в леглото все още са сънени и няма да изтълкуват правилно крясъците на смешната птица. Но решението се оказа погрешно. Когато агентите нахлуха в апартамента, Ли Мей и партньорът й се намираха в дългия коридор, опрели гръб в гръб и с пистолети в ръце.
Ли Мей застреля първите двама агенти, появили се от задната врата. Единият в челото, а другият в гърлото. Партньорът й гръмна първия, който нахлу през главния вход, а след това и Ема. С два куршума. Единият попадна в предпазната жилетка, а вторият прониза левия й бицепс. Тя отвърна на огъня едновременно с втория.
Застреля любовника на Ли Мей в главата, макар че се целеше в рамото му.
Младата жена го видя да пада и неволно се завъртя. Това позволи на третия член на другия екип — единствения останал жив, да прескочи телата на колегите си и да й нанесе силен удар в главата с ръкохватката на пистолета си, предотвратявайки нов изстрел.
Целта на операцията беше двамата шпиони да бъдат заловени живи.
Провалът беше пълен.
Хановър обяви, че Ема ще проведе първия разпит на Ли Мей.
Тя му каза да върви по дяволите, но той спокойно отвърна:
— Първо, нещата са съгласувани с твоите началници, скъпа. Решихме, че ти най-добре ще контактуваш с китайката, защото си жена. Второ, едва ли те бива за нещо друго с тази превръзка на ръката.
За разпита беше повикан и лекар от ЦРУ. Това означаваше, че ще бъде използвана обичайната техника за мъчения с упойващи вещества, безсъние и старателно контролирани нива на болката. Докторът изпълняваше задълженията си абсолютно безстрастно. Сякаш Ли Мей не беше човешко същество, а поредният учебен труп в моргата на медицинския факултет. Хановър категорично отхвърли протестите на Ема и й заповяда да си гледа работата.
И тя се подчини. Помоли Господ за помощ, но се подчини. По онова време беше все още млада, едва с десетина години по-възрастна от Ли Мей. Все още не притежаваше самоувереността, която щеше да дойде по-късно, но дълбоко в себе си усещаше, че методите на ЦРУ са напълно погрешни. И все пак им се подчини.
Това беше последният случай в кариерата й, от който наистина се срамуваше.