И ето я тук, заключена в непозната стая, с тяло и съзнание размекнати на желе от наркотиците. Реши да стане. С цената на огромни усилия успя да седне на ръба на леглото, а краката й докоснаха пода. Беше почти сигурна, че ако направи опит да се изправи, моментално ще се просне, но трябваше да опита. В момента, в който мозъкът й изпрати команда до мускулите, вратата се отвори и на прага застана Ли Мей.
41
Демарко блъсна вратата на стаята във Ванкувър, която Смит беше превърнал във временен офис. Агентът говореше по телефона, но в момента, в който зърна фигурата на Демарко и изражението на небръснатото му лице, той промърмори, че ще се обади по-късно, и затвори.
— Казвай какво става! — изръмжа Демарко, без да си прави труда да поздрави.
— Искаш ли кафе? Като те гледам, ще ти дойде добре…
— Не искам никакво проклето… — Демарко млъкна, щипна върха на носа си и кимна. — Добре, давай…
— Безсънието е гадно нещо, а? — рече Смит и му подаде пластмасовата чаша с изстинала и противна на вид течност.
— Така е. А сега разказвай.
— Правим всичко, което е по силите ни. В издирването се включиха ФБР и канадската полиция. Благодарение на Дъдли, хвала на бога…
— Добре де, но какво точно правите?
— Обичайните процедури — сви рамене Смит. — Лабораторните плъхове направиха оглед на колата й за отпечатъци, косми, влакна и всичко останало. Не откриха абсолютно нищо. Онези от Бюрото прослушаха посланието на джиесема ти с всички възможни електронни джаджи, но и тук ударихме на камък. Канадците разпитаха всичко живо в близост до мястото на инцидента и се добраха до нещо: някакъв свидетел видял двама души — мъж и жена, които разговаряли с Ема, след което тя се качила в тъмнозелен джип, в който имало още двама души. И толкоз. Нито марката на джипа, нито номера му. Никакво описание на мъжа с Ли Мей. Свидетелят дори не е сигурен, че е бил азиатец.
Смит замълча за момент, после продължи:
— В момента сме поставили под наблюдение летищата, пристанищата, железопътните гари и граничните пунктове. На всички тези места сме изпратили снимките на Ема, Кармоди и Ли Мей. Тази на Кармоди извадихме от досието, съставено след ареста му в Канада, а в случая с Ли Мей използвахме стара нейна фотография от Олимпийските игри, която нашите художници подложиха на известна обработка, тъй като е правена преди повече от двайсет години. — Смит свали очилата си и уморено разтърка очи. Без очила изглеждаше значително по-стар. — Трябва да ти кажа, Джо, че шансовете ни не са особено големи. Ако бях на тяхно място, щях да набутам Ема в някой контейнер и да я кача на първия товарен кораб, който напуска Ванкувър. По всяка вероятност вече са я извели от страната.
— О, моля те! — простена Демарко. — Изобщо не ми го казвай!
— Съжалявам, но ако са постъпили по този начин, нищо не би могло да им попречи. Добрата новина е, че китайското правителство най-вероятно няма нищо общо с тази операция.
— Какво приказваш? — втренчи се в него Демарко.
— Седни и слушай — предложи Смит. — Престани да крачиш напред-назад и ще чуеш нашата версия. — Изчака го да приеме поканата, прокашля се и започна: — Ето каква е работата: Ли Мей е контролирала операцията в корабостроителницата, но същевременно е вербувала и Джон Уошбърн. Тя е много хубава жена и според нас никак не й е било трудно да изчука стария Джон, и то така, че да му вземе ума. Не изключваме да му е предложила и пари, разбира се. Но както и да е. В един момент е ръководила и двете операции, които са се развивали чудесно. От Кармоди получава секретни сведения за бойните кораби на американския флот, а едновременно с това подготвя Уошбърн за извеждане от страната. Няма никакво съмнение, че нещастникът щеше да се озове в Китай, където щяха да му изсмучат мозъка. По всяка вероятност и той й е предал известно количество секретни материали. Дотук ясно ли ти е?
Демарко му махна с ръка да продължава, защото всичко това вече му беше известно, но Смит продължи с педантичното си изложение.