— Но ти и Ема се появявате в Бремертън и се интересувате от корабостроителницата. Не очаквате да откриете нещо повече от корупция при възлагането на дадена поръчка, но бързо разбирате, че Кармоди и неговите момчета всъщност са шпиони. Не разполагате с конкретни доказателства, но сплашвате Мълърин по начин, който кара Ли Мей да реши, че действително сте надушили операцията. Тук е мястото да припомня, че тя познава Ема. Знае колко е добра, защото й е сърбала попарата.
И така, Ли Мей решава да прекрати операцията в корабостроителницата и да се концентрира върху Уошбърн. Ликвидира Нортън и Мълърин, а на Кармоди нарежда да изчезне, обикаляйки страната. По този начин всички институции, които имат отношение към случая — ФБР, СРВМС и флотската сигурност, — хукват след Кармоди, опитвайки се да разберат какво е успял да отмъкне и как да го заловят. През това време тя организира мнимата смърт на Уошбърн и се надява да го качи безпрепятствено на самолета. Но Ема отново изважда късмет и предупреждава летищните власти да търсят Уошбърн в момента, в който научава за изчезването му. Ли Мей остава само с документите, които й е предал Уошбърн, но не успява да го измъкне. Ема отново печели.
Ето причината, поради която китайката решава да отвлече Ема. Това вече не е само бизнес, а и лични сметки. Използва Кармоди за примамка и го изпраща тук, във Ванкувър, където да бъде заловен. Тя знае, че Ема ще захапе въдицата.
— Но Ема отдавна си е подала оставката — отбеляза Демарко.
— Само че Ли Мей не знае — поклати глава Смит. — Всъщност и тя извади късмет. Понякога става така, че и лошите са късметлии. Ема изобщо не беше длъжна да идва тук, но все пак дойде — точно според плановете на китайката.
— Но защо Ванкувър? Ако е искала да отвлече или да ликвидира Ема, спокойно можеше да го направи и в Бремертън.
— Така е — кимна Смит. — Според нас по три причини. Първо, не е разполагала с време, защото е подготвяла заминаването на Уошбърн. Второ и по-важно — Канада не е САЩ, което означава, че ние не можем да я преследваме толкова ефективно, колкото у дома. Тук ставаме свидетели на танго между двете правителства — правомощия и още куп формалности, които ни принуждават да търсим съдействието на местните. Тя избира Ванкувър, за да ни забави и да ни затрудни.
— А третата причина?
— Третата причина е, че тя разполага с подкрепа в човешка сила в Канада, включително и сътрудници, каквито няма в САЩ. Като онези, които са й помогнали при отвличането на Ема.
— Смисълът нещо ми се губи — поклати глава Демарко. — Тя работи за китайското правителство, което лесно може да й осигури помощ и в Щатите. Същото важи и за сътрудниците, които биха могли да се заемат с Ема, докато тя се занимава с Уошбърн.
— Вече ти споменах, че китайското правителство не е замесено в отвличането на Ема, Джо. Сам чу записа на гласовата си поща: според Ема китайката отдавна е престъпила чертата и вероятно е права.
— Изобщо не съм сигурен какво означава това „престъпване на чертата“ — глухо каза Демарко.
— Означава, че Ли Мей е осъществила операцията на своя глава. Правителствата не се занимават с подобни глупости. Може и да не повярваш, но международният шпионаж спазва определени правила. Китайското правителство не би отвлякло един американски агент в оставка. По дяволите, Джо! Те не отвличат дори действащи агенти, освен ако не са на тяхна територия! Още по-малко пък прибягват до убийство на федерални агенти и канадски ченгета. Това е нормалната практика.
А Дъдли и хората му са наблюдавали китайското посолство на Гранвил стрийт просто за всеки случай, все пак допускайки възможността за намеса от страна на правителството им. Те много добре познават шпионите, които работят там, могат да ги различат от дипломати, търговски представители и готвачи. Искали са да проследят всеки от тях, който би тръгнал на среща с Ли Мей.
— Все още не разбирам — въздъхна Демарко. — Ако Ли Мей е искала да си отмъсти за провала на Хавайските острови, защо просто не е ликвидирала Ема, вместо да я отвлича?
— Ние сме на мнение, че… — започна Смит, после млъкна.
— Хайде, Смит, изплюй камъчето!
— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, Джо — въздъхна агентът. — Според нас след ранното прекратяване на операцията в Бремертън Ли Мей е решила да направи допълнителен подарък на шефовете си, предлагайки им всичко онова, което се крие в главата на Ема. В продължение на трийсет години Ема е работила за нас, имала е достъп до секретни материали, на който дори Господ Бог може да завиди. И нашата китайка решава да удари с един куршум два заека, както се казва. Да отмъсти на Ема и да подари на шефовете си огромното количество поверителна информация, което е в главата й. Отново ти напомням, че тя не знае за оставката на Ема. Сигурна е, че Ема има достъп до важни сведения.