Демарко помълча известно време, после вдигна глава.
— С други думи, си на мнение, че тя ще я подложи на изтезания, така ли?
— За съжаление е напълно възможно, Джо.
— Господи Исусе! — Думата „изтезания“ изведнъж извика в представите му картините, които беше гледал в различни филми. За да прогони тези мисли, той стана и напълни чашата си с нова порция гадно кафе. — Добре, а сега да поговорим за историята с Кармоди.
— Няма история. Той явно е изпълнявал указанията на Ли Мей по отношение на целия театър. Оставя се да го заловим, слага ни халка на носа и ни води в ресторанта в Китайския квартал.
— Но защо ще поема този риск? Защо допуска да бъде заловен по този начин?
— Защото Ли Мей му е наредила — сви рамене Смит. — Той работи за нея, тя му е шеф. По всяка вероятност е обещала да го измъкне и той е бил доста изненадан от опита й да го ликвидира.
— Но защо се е опитала да го ликвидира?
Смит отново сви рамене. Ако не престанеше с тоя тик, Демарко положително щеше да му забие един юмрук в зъбите.
— Може би защото я е разкрил — въздъхна той. — Трябва да имаме предвид и още нещо: Ли Мей не знае, че Ема е успяла да я идентифицира с онова набиране на твоя номер. По всяка вероятност е заповядала на Кармоди да ни заблуди, че операцията е дело на корейците. Премахвайки го в ресторанта, тя не само ще му попречи да я разкрие, но и ще ни накара да повярваме, че проникването в корабостроителницата е дело на корейците, че те са направили опит да изведат Уошбърн, че те са отвлекли Ема. Изключително умен ход от нейна страна: да хвърли цялата вина върху Северна Корея, използвайки признанията на Кармоди. Но в момента, в който хваща Ема, Кармоди става излишно бреме за нея. Бреме, от което трябва да се освободи. Защото Ли Мей Шен е безскрупулна и хладнокръвна убийца, Джо… Ще ти кажа и още нещо — добави след кратка пауза Смит. — Тази жена е изключително умна, а дързостта й надминава всичко, което можем да си представим. Още от самото начало на операцията тя планира да отвлече Ема и същевременно да се освободи от Кармоди. По всяка вероятност Ема е била обект на неотстъпно наблюдение от нейна страна. Знаела е за появата й във Ванкувър, знаела е за засадата в онзи ресторант, но не е имала представа къде ще бъде Ема по онова време. Защото тя би могла да е навсякъде — с мен, в ресторанта или с ченгетата. По тази причина Ли Мей отива на срещата по-рано от уговорения час. Ние не знаем как изглежда и тя спокойно е наблюдавала подготовката на Харис. В рамките на следващия час и половина тя открива начина, по който да хване Ема, да ликвидира Кармоди и да изчезне. Толкова е добра, че чак тръпки ме побиват!
Тръпки значи, мрачно си помисли Демарко. Тази жена убива шест души, трима от които полицаи, а горкия Смит го побивали тръпки!
42
Ли Мей спря поглед върху седналата на ръба на леглото Ема, изчака я да вдигне глава и силно я зашлеви през лицето. Долната устна на пленничката се сцепи, по брадичката й се плъзна струйка кръв.
— Това е за всичко, което ми причини! — просъска Ли Мей. Очите й блестяха, неестествено ярки, безумни.
— Какво… — направи опит да прошепне Ема, но от устата й излетяха само несвързани звуци. Всъщност искаше да попита: „Какво ще правиш с мен?“
Ли Мей се усмихна на безпомощното й състояние, сграбчи я за косата и рязко изви главата й назад. Ема се почуди дали се готви да я убие.
— По-късно ще ти разкажа историята на живота си — изсъска китайката. — На живота, който ти ми осигури! Но сега имаме друга работа. Разполагаме с една седмица, за да ми разкажеш всичко, което си свършила по време на дългата си кариера. Ще ме запознаеш с агентите, с които си работила, ще ми обясниш кои от тях все още действат. Ще ми разкажеш за текущите операции, за технологиите, използвани от твоето правителство. Очаквам най-подробни сведения за начините, по които вашите агенти са проникнали в родината ми, кои са те и как са го постигнали. Това ще бъде централната тема на нашите разговори.
— Но аз съм…
Ли Мей направи крачка назад, отвори вратата и извика: