— Много съжа…
— Престани да повтаряш това! — кресна Ли Мей, изчака малко да се успокои и продължи разказа си: — Накрая ме приеха. Това стана двайсет години след Хаваите, двайсет години, след като ти разби кариерата ми и всичко, което обичах! Възложиха ми две операции в Америка: да проникна в корабостроителницата на Бремертън и да отвлека Джон Уошбърн в Китай. Всичко вървеше по план, докато ти не се появи. Сякаш си някаква хлебарка, която не може да бъде изтребена! Операцията ми отново беше под заплаха, но този път аз успях да реагирам навреме и промених плановете си. Реших да отвлека теб и да те предам в ръцете на шефовете си!
До този момент стоеше права пред сгърчената на пода Ема, но сега приклекна и заби очи в нейните.
— Разполагам с трийсет часа записи, които категорично доказват високата стойност на познанията ти. Успя да ми попречиш да изведа Уошбърн, но цялата му документация е в ръцете ми. Разполагам и с информацията, копирана от Кармоди. Накрая, имам записите от твоите разпити, имам и самата теб. Този път началниците ми ще бъдат доволни. Ще се отнасят с мен като с герой, а не като с провален агент!
— Няма — прошушна Ема и леко поклати глава.
— О, напротив! — процеди през зъби Ли Мей. — Те ще направят всичко възможно да ме измъкнат оттук, разбира се, в твоята компания. А в Китай ще довършат разпитите. Ще бъдеш изтезавана месеци наред, докато не изплюеш абсолютно всичко, което знаеш. А след това ще те разстрелят.
Ема отново поклати глава. Беше твърде уморена, за да говори. Твърде изтощена, за да обясни на жената срещу себе си колко дълбоко греши.
Ли Мей се изправи. В погледа, който отправи към Ема, се долавяше триумф.
— Победих те! — каза с висок шепот тя, после отвори вратата и извика: — Лок, Бао! Елате тук!
Двете горили се повлякоха към вратата. Лок беше раздразнен от грубостта, докато Бао беше просто озадачен.
— Трябва да се свържа с посолството във Ванкувър — каза на китайски Ли Мей. — За организирането на среща ще ми трябват поне два дни. От вас искам тя да не мърда оттук, докато ме няма. Оковете я с белезници към леглото и я оставете да се наспи. Ако случайно се събуди, дайте й успокоително, за да заспи отново. Тя е много опасна, ясно?
— Да — отвърна Бао.
Лок не каза нищо. Не гледаше Ли Мей, а Ема. В очите му отново играеха странни пламъчета. Ли Мей не знаеше какви мисли му минават през главата, но беше ясно, че пленницата не може да се надява на нищо добро.
— Лок! — повика го тя. Изчака очите му да се извърнат към нея и тихо добави: — Ако не е тук, когато се върна, ще те убия!
— Бъди спокойна, ще бъде тук — отвърна Лок и устните му леко потрепнаха, сякаш заплахата на Ли Мей го беше развеселила.
— Да не си я докоснал! Искам я в добро физическо състояние.
— Разбира се — кимна Лок.
Той знаеше достатъчно начини да причини болка на жената в краката си, без да остави външни белези.
51
Старата, покрита с увивни растения къща се намираше в задната част на парцел от около осем декара. Беше доста далеч от пътя, скрита сред къпинак и вечнозелени храсти. Зад нея имаше малко оградено пасище, през което ромолеше поточе. На него пасяха две крави. Най-близките съседи бяха поне на осемстотин метра. Доста изолирано място, както беше предсказал Нийл.
Демарко подмина портата, после се върна и паркира така, че колата да не се вижда от къщата. Но не излезе навън. Никак не му се искаше да се изправи сам срещу трима въоръжени престъпници. Отново набра Бил Смит, но отговор нямаше. По дяволите! Как е възможно агент на ВРУ да не отговаря на мобилния си телефон?
А сега какво? Не можеше да се приближи към къщата отпред заради големия панорамен прозорец. Отзад пък пасището не предлагаше никакво прикритие. Би могъл да опита отстрани, използвайки прикритието на гъстите храсти. Хвърли ези-тура с въображаема монета и реши да се приближи откъм източната страна.
Приведен ниско към земята, той се затича натам. Просна се по корем и започна да пълзи в момента, в който очертанията на къщата се появиха между дърветата. Дулото на пушката 12-и калибър, с която току-що се беше сдобил, му послужи, за да си пробива път между храстите. Пушката беше заредена, с вдигнат предпазител. Демарко много се страхуваше да не вземе да гръмне, докато пълзи.