Пристъпи към леглото и се наведе над неподвижното тяло. Изпита вълнение от факта, че жената е окована с белезници. Безпомощното й състояние също го възбуждаше. Измъкна ножа от джоба си и натисна копчето на дръжката. Десетсантиметровото острие изскочи навън с остро изщракване. Най-напред щеше да разреже дрехите й, просто защото това беше най-лесно. Сграбчи блузката й и пъхна острието на ножа под най-горното копче. После сбърчи нос. Тази жена наистина вонеше ужасно! Знаеше, че не се беше къпала цяла седмица, но тази воня беше друга, още по-гадна. Очевидно се дължеше на препаратите, с които я бяха тъпкали ежедневно.
Отмести ножа и разкопча белезниците.
— Хайде, ставай! — каза на английски той. — Миришеш лошо!
— Какво правиш? — попита на китайски Бао, появил се в рамката на отворената врата. — Ли Мей каза да не й сваляме белезниците.
— Мисля да се позабавлявам, братовчеде — ухили се Лок. — Като свърша, ще я прехвърля и на теб.
— Какво?! — зяпна Бао.
Тоя е вечно объркан, помисли си с досада Лок. Ако не беше толкова огромен, ползата от него щеше да е пълна нула. Без да му обръща повече внимание, той се извърна към Ема и изкрещя:
— Ти става и отива да вземе душ. Веднага!
Ема не реагира. Беше тотално изтощена, но остатъците от наркотиците продължаваха да действат върху съзнанието й. В главата й нахлуваха и изчезваха несвързани мисли и разпокъсани образи. Сякаш в мозъка й се беше настанил миниатюрен пастир и час по час го ръчкаше с остена си. В същото време усещаше, че въздействието на дрогата намалява. Ослепителните проблясъци в мозъка й се разредиха, сънят вече не изглеждаше толкова невъзможен. А сега този кльощав азиатец, който я беше дупчил със спринцовките си в продължение на цяла вечност, крещеше в ушите й да става. Не. Няма да помръдне. Трябва да поспи.
Лок се наведе, хвана лявата й ръка и рязко я дръпна.
— Ти вземе душ! — изкрещя той и я побутна към вратата. — Веднага!
Душ. Това звучи много добре, замаяно си помисли Ема.
— Ти мърда по-бързо! — блъсна я към вратата Лок.
Блъскането й се отрази добре, придвижването по коридора — също. Мъглата в съзнанието й бавно започна да се разсейва.
Великанът зад гърба й каза нещо на китайски.
— Ще ни докараш беля — бяха думите му, предназначени за Лок. — Ли Мей каза да не излиза от стаята.
— Ще правя каквото си искам! Ли Мей е една арогантна кучка и нищо повече! — отсече Лок, после извърна глава и се ухили. — Можеш да гледаш, братовчеде! Така ще разбереш какво да правиш, когато ти дойде редът!
— Няма да я пипна! — поклати глава Бао.
Лок отново блъсна Ема в гърба и изкрещя на английски:
— Ти мърда по-бързо!
Стигнаха до банята. Лок я бутна вътре. Нерешително сбърчил чело, Бао ги наблюдаваше от коридора.
— Сваля дрехите! — заповяда Лок.
— Какво? — замаяна промълви Ема.
Онзи я перна по врата — съвсем леко, колкото да привлече вниманието й.
— Ти сваля дрехите, защото взема душ!
Ема кимна и започна да разкопчава блузката, която не беше събличала цяла седмица. В един момент осъзна, че вратата на банята е отворена, и протегна ръка към топката на бравата.
— Не! — кресна Лок. — Врата остава така!
— Добре — кротко отвърна Ема и усети с облекчение как съзнанието й започва да функционира. Най-после! Продължи да разкопчава блузката си.
— По-бързо! — заповяда Лок.
— Добре — кимна Ема, но продължи със същото темпо. Свали блузката, огледа малката баня и спря очи върху Лок. По-скоро върху гадно похотливата му усмивка. Очите й се плъзнаха надолу и спряха върху кобура, увиснал под мишницата му. Вероятно и гигантът в коридора беше въоръжен, но пистолетът му не се виждаше. Отново огледа банята. Не откри нищо, което би могла да използва като оръжие. Нищо, което да й даде някакво предимство.
Приключила с блузката, тя отново се обърна към Лок. Този път в очите й имаше открито предизвикателство.
— Искам да остана сама.
Изрече думите бавно, но много по-ясно от преди. Скованите й устни се движеха по-леко, мислите й течаха далеч по-свързано — разбира се, доколкото й позволяваше липсата на сън в продължение на дни.
— Ти затваря уста и взема душ! — заповяда Лок.