Ако не се подчиня, той отново ще ме удари, помисли си Ема. Но за целта ще трябва да се приближи, а това ще ми даде шанс да измъкна пистолета от кобура му. Поклати глава и леко въздъхна. Не се доверяваше на рефлексите си. Прецени, че още преди да посегне към кобура, гигантът ще се притече на помощ на приятеля си.
Приключи със събличането. Лок каза няколко думи на китайски.
— Има хубаво тяло за възрастта си — подвикна към Бао той. — Стегнато. Малко кльощаво, но стегнато. И хубав задник.
Бао само поклати глава. Голата бяла жена го отвращаваше, братовчед му — също.
— Ще ида да направя чай — съобщи той. Не искаше да има нищо общо с това, което се случваше.
— Иди — изсмя се Лок. — Чаят ще ти помогне, а може и да вкара малко желязо в меката ти пишка!
Ема влезе под душа, затвори стъклената врата на кабината и завъртя крановете.
Лок понечи да й заповяда да отвори вратата, но после реши, че харесва силуета, който се очерта през полупрозрачното стъкло. Сякаш беше на кино. Откри, че така е много по-възбуждащо, отколкото ако я наблюдава директно.
Прекрасно, въздъхна Ема и с наслада се отпусна под струите. Наистина прекрасно! Водата бързо я ободри. Започна да се мие бавно, без да бърза. А и едва движеше ръцете си от умора. На перваза имаше шишенце шампоан. Протегна ръка да го вземе и пръстите й напипаха самобръсначката. Малка, розова, за еднократна употреба. Изля шепа шампоан върху главата си и започна да я разтърква. После взе самобръсначката.
Беше намислила да остане под душа максимално дълго, докато Лок не започне да крещи. Колкото по-дълго останеше под водната струя, толкова по-добре щеше да се защити. Трябваше да протака. Усещаше какво е намислил Лок и си даваше сметка, че не може да му попречи.
След минута китаецът започна да блъска по стъклото на вратата.
— Ти вече чиста! Излизай!
Ема не помръдна.
— Казах, спри! — изкрещя той. — Иначе пребия теб!
Ема бавно завъртя крановете с лявата си ръка, а с дясната здраво стисна самобръсначката. Обърна се с лице към вратата, извика и се стовари върху нея с цялата тежест на тялото си. Усети как острият ръб разпаря лявата й ръка, малко над китката, нещо я парна в дясното бедро.
Чул писъка, Бао се появи откъм кухнята в тромав тръс.
— Какво стана? — извика на братовчед си той.
— Тъпа жена! — изсъска Лок. — Тъпа, тъпа жена!
Бао се втренчи в голата жена, която лежеше сред счупените стъкла на пода на банята.
Лок грабна някаква кърпа, хвърли я към Ема и изкрещя:
— Ставай!
— Искам да спя — промълви Ема, без да помръдва. После затвори очи. Наистина можеше да заспи направо там, върху счупените стъкла.
— Мамка му! — изруга на китайски Лок. Наведе се да я изправи на крака и видя самобръсначката в дясната й ръка. — Тъпа жена! — изръмжа отново той, изтръгна самобръсначката от пръстите й и я запрати в коритото под душа. После рязко я дръпна, а тя нададе пронизителен писък, който го принуди да разхлаби хватката си. Тая тъпачка като нищо си е изкълчила рамото при падането, помисли си той.
53
В момента, в който прикладът разби стъклената врата, до слуха на Демарко отново долетя женски писък. Той изрита голям къс стъкло, щръкнал като сталагмит в пещера и достатъчно висок, за да му отреже топките, след което се втурна във вътрешността на къщата. Беше опрял пушката в рамото си, готов да пусне два патрона за едър дивеч на първия, който се появи пред него.
Първият се оказа дребна китайка на около петдесет години, която се беше заковала на място с ръце пред устата, а в очите й се четеше ужас. Видяла, че мъжът с пушката се обръща и тръгва към нея, тя изпищя за трети път, завъртя се на пети и побягна.
— Пресвети боже! — промърмори под нос Демарко и извика след нея: — Хей, почакай!
Жената стигна до входната врата и се вкопчи в бравата. Той хукна след нея с пушка в ръка.
— Хей, почакай, няма да ти сторя нищо лошо!
Жената продължаваше да върти топката, заливайки го с водопад от китайски думи. Сигурно си чете молитвата, помисли той, преодоля разстоянието на два-три скока и сложи ръка на рамото й. Жената се срина в краката му и започне да стене. Ужасни, накъсани от хълцане протяжни стеналия.
— Няма да ти сторя нищо лошо — повтори безпомощно Демарко, отчаяно надявайки се дребничкото създание в краката му да разбира английски. Очите му пробягаха из вътрешността на къщата, очаквайки всеки момент появата на съпруг или друг член на семейството. Дано да не държат оръжие, мрачно си помисли той.