— Не се безпокой, Смит ще…
— Не се безпокоя. Напротив, искам отново да тръгне подире ми. Това е единственият начин да я пипнем. — Помълча малко, после тъжно поклати глава. — Жестоко сме я прецакали, Джо. Всъщност направо сме я унищожили. Не трябваше да стане така. Честно казано, мъчно ми е за нея.
58
— Положението не е чак толкова лошо — успокоително рече Смит.
Намираха се в малката зала за свиждане на етажа, а Ема седеше в инвалидна количка, наметната с болничен халат. Количката не й беше необходима, но тя реши да я използва, ако случайно някой я наблюдава.
— Назначил съм шест души да анализират видеозаписите, ще приключат всеки момент — продължи Смит. — До този момент няма нищо тревожно — през половината от времето ти просто бърбориш. Разказала си й за операции отпреди двайсет години, смесвайки ги с други — проведени доста по-късно. Добрата новина е, че не си предала нищо текущо просто защото от три години не работиш за нас.
Разбира се, колегата й не можеше да знае, че работата й за ВРУ не беше напълно преустановена, но тя побърза да добави:
— През последните пет години преди оттеглянето си съм работила предимно в района на Близкия изток.
— Така е — потвърди Смит. — По време на разпита често лъжеш, но не успяхме да разберем дали го правиш нарочно. Лично аз останах дълбоко впечатлен от оная история за съобщения, изпращани с пощенски гълъби. Ако стигне до китайците, те като нищо ще изтребят всички пощенски гълъби на територията на страната!
— Значи не съм издала нищо важно, а? — погледна го Ема.
— Не съм казал такова нещо. Казах само, че положението не е чак толкова лошо. До този момент засякохме три неща, които могат да създадат проблеми, разбира се, ако китайците ги интерпретират правилно. Снощи изтеглихме наш агент от базата за подводници в Куингдао — чисто предохранителна мярка. Прекратихме и дейността на един пекински екип, който работи там почти от десет години.
Смит отпи глътка леден чай от пластмасовата бутилка в ръката си и се намръщи.
— Мразя чай с плодов вкус! Взех го от автомата в дъното на коридора, но се оказа, че проклетите канадци са подредили бутилките с етикетите навътре! Викам си, какво толкова, чаят си чай, и натиснах копчето. В резултат се сдобих с тая гадост, която мирише на малини! Защо прецакват всичко, господи?
— Бил! — погледна го със зле прикрито нетърпение Ема. — Какво има още?
— Нищо, повярвай ми. Вярно, че прослушахме записите съвсем набързо, но сега ще ги изучим подробно. За целта ще ни трябва помощта ти, Ема. Просто за да уточниш, ако можеш, къде лъжеш и къде не…
Смит замълча за момент, после добави:
— Всъщност тя не е много добра в разпитите. По-скоро аматьор, отколкото професионалист. Ако познаваше тази работа, щеше да знае, че за да изтръгне всичко от теб, ще й трябват поне два месеца, включително повторение на въпросите и сверяване на отговорите. Да не говорим, че те е дрогирала повече от необходимото. Много повече. На част от записите просто те няма. Професионалистът би ти инжектирал по-малко препарати и би те разпитвал много по-дълго. Ли Мей познава основните прийоми — какви препарати да използва и как да те лишава от сън. Но няма опит и най-главното — търпение.
— Допускаш ли, че е свалила текста от видеозаписите и го е предала на китайците? — попита Ема.
— Не — поклати глава Смит. — Според нас не е имала време, а и в къщата нямаше нито компютър, нито пишеща машина. Разбира се, тя би могла да направи копия на записите, освен това една касета се губи. На всяка касета е отбелязвала дата и час на записа. Вероятно е взела липсващата, за да впечатли шефовете си и да им докаже, че наистина си златна мина…
— По дяволите! — възкликна Ема, надявайки се, че на липсващата касета няма нищо важно. — Къде според теб е тази жена в момента?
— Ако трябва да правя предположения, бих казал, че все още търси връзка — отвърна Смит. — Докато ти си почиваше, аз проведох среща с резидента на китайското разузнаване в Канада. Мисля, че тя не е при тях, защото този човек щеше да изглежда, как да кажа… облекчен. Но той беше мрачен и ядосан. Явно началниците му го притискат да сложи точка на тази лудост. Затова предполагам, че тя е някъде наблизо, но все още не е осъществила контакт.
— И аз мисля така — съгласи се Ема. — Би могла да се измъкне навреме, но не го е сторила. Би могла да им предаде материалите на Кармоди и Уошбърн, а после да се прибере у дома и да си вземе лекарството…