— След онази глупост в китайския квартал единственото й „лекарство“ ще бъде куршум в тила! — изсумтя Смит.
— Вярно е, но има и друго. Бремертън беше единственият шанс на Ли Мей да възстанови репутацията си и отново да се превърне в звезда на китайския шпионаж. Но тя за втори път се провали. Заради мен й се наложи да прекрати преждевременно операцията с Кармоди, а после пипнахме Уошбърн, преди да го изведе от страната. И ето че беше принудена да направи последната и отчаяна стъпка — да изведе мен, — но пак се провали.
— Излиза, че ти си нейната… как се казваше… Немезида! — засмя се Смит.
— Мислиш, че е шега, но тя е убедена. Аз съм причина за всичко лошо, което се е случило в живота й. Затова няма да се махне, преди да ме убие или да ме отвлече отново!
— Възможно е — промълви Смит. — Но съществува и вероятността да избяга, за да спаси живота си.
— Няма да избяга, Бил. Не е в нейния стил.
— Усещам, че имаш план.
— Имам — каза Ема. — Ще подхвърлим на пресата, че в района на магистралата „Крал Джордж“ е открита да се лута жена с моето описание — без памет и без документи, която е била приета в тази болница. Съобщението ще бъде кратко, като за поредния изгубил се лунатик. Ли Мей ще съпостави външното описание с района и може би ще захапе въдицата.
— Идеята ми харесва — рече Смит.
— Екипът ти обаче трябва да бъде абсолютно невидим — предупреди го Ема. — Тя може да не е кой знае какъв следовател, но е страхотен оперативен агент. Доказа го в китайския квартал, когато ме отвлече и ликвидира куп полицаи. Непременно ще засече онзи, който се мотае на етажа с престилка на санитар, Бил. Или ще се промъкне покрай него, или просто ще го убие.
— Абе ти какво си пила напоследък? — учуди се Смит и очите му блеснаха зад масивните рамки на очилата.
— Върви си у дома, Джо. Аз ще се оправя.
— Използват те за примамка, Ема — настоя Демарко.
— Точно така. Ще ме покрива екип от опитни убийци, оборудван с модерна техника и най-съвършените оръжия в арсенала на Чичо Сам. За разлика от тях ти дори не умееш да стреляш.
— Все пак успях да изкарам акъла на онази дърта китайка!
— Наистина ценя всичко, което направи за мен, Джо — засмя се Ема. — Ще съм ти задължена до гроб. Но сега си върви у дома. Вече не е необходимо да оставаш, а по всяка вероятност Махоуни е забъркал поредната си дяволска интрига и има нужда от теб.
— Не е точно така — въздъхна Демарко.
— Какво искаш да кажеш?
— Махоуни ме уволни. Съобщих му, че се връщам тук да те търся, но той отсече, че Смит ще свърши тая работа. Аз се заинатих и заявих, че въпреки това ще дойда, и той ме уволни.
Отговорът на тази малка служебна и финансова трагедия беше следният:
— Много добре. И без това беше крайно време да се отървеш от него. Обади ми се, ако не можеш да си намериш работа. Познавам хора, които със сигурност ще помогнат.
— Аз съм юрист, който никога не е практикувал право, Ема — отново въздъхна Демарко. — Стажа, доколкото го имам, натрупах в мазето на Капитолия, а задачите, които изпълнявах, няма как да включа в автобиографията си. Към това трябва да прибавя и незначителната подробност, че от доста време правя вноски за държавна пенсия.
— О, ще се оправиш — махна с ръка Ема.
— Че как иначе — горчиво рече Демарко. — Вече се виждам на новата си работа: „Желаете ли и пържени картофи към бифтека, госпожо?“.
59
Демарко седна на обичайната си маса в ресторанта на Капитолийския хълм, където закусваше всеки ден. Макар и все още млад, той си беше изработил някои навици — факт, който го тревожеше и успокояваше едновременно. Но две неща в това обикновено работно утро бяха различни: Първо, вестник „Уошингтън Поуст“ на масата пред него не беше разгърнат на спортната страница, а на тази с обявите и второ, беше облечен с джинси и поло вместо с обичайния тъмен костюм.
След закуска възнамеряваше да отскочи до Капитолия и да се запознае с процедурите, през които трябва да премине един уволнен държавен служител. Вероятно щеше да се наложи да попълва цял куп формуляри. Освен това трябваше да разбере какво ще стане с пенсионните му вноски. Проблемът беше, че нямаше представа към кого да се обърне, а никак не му се искаше да се отбива в офиса на Махоуни.