— Мислиш ли, че второто ми внимание е било наранено, Горда?
— Нагуалът никога не е казвал това. Той смяташе, че ти си опасно луд, но това няма нищо общо с растенията на силата. Той каза, че и двете ти внимания трудно се поддават на контрол. Ако би могъл да ги овладееш, ще станеш велик воин.
Исках да ми каже още по въпроса. Тя сложи ръка върху бележника ми и каза, че ни предстои ужасно напрегнат ден и трябва да пазим енергията си, за да издържим. Следователно трябва да се заредим с енергия от слънчевата светлина. Тя каза, че обстоятелствата налагат да приемем слънчевата светлина с лявото си око. Тя започна бавно да движи главата си наляво-надясно, като гледаше право в слънцето с притворени очи.
Малко по-късно Лидия, Роза и Жозефина се присъединиха към нас. Лидия седна от дясната ми страна, Жозефина седна до нея, а Роза седна до Ла Горда. Те всички опряха гърбове на коловете. Аз бях в средата на редицата.
Беше ясен ден. Слънцето беше точно над далечната планинска верига. Те започнаха да движат главите си в идеален синхрон. Аз започнах да правя същото и имах усещането, че също съм синхронизирал движенията си с техните. Те продължиха така около минута и след това спряха.
Всички бяха с шапки и използваха перифериите им, за да предпазват лицата си от слънцето, когато не правеха слънчеви бани на очите си. Ла Горда ми беше дала да си сложа моята стара шапка.
Седяхме там около половин час. През това време повторихме упражнението безброй пъти. Възнамерявах да си отбелязвам в бележника всеки път, но Ла Горда доста безцеремонно го бутна настрана, далеч от обсега ми.
Изведнъж Лидия стана, мърморейки нещо неразбираемо. Ла Горда се наведе към мен и ми прошепна, че Хенаросите се задавали по пътя. Напрегнах погледа си, но не видях нищо. Роза и Жозефина също станаха и влязоха с Лидия в къщата.
Казах на Ла Горда, че не виждам никой да приближава. Тя отвърна, че Хенаросите се виждали по едно време на пътя, и добави, че се страхувала от момента, когато всички ние ще трябва да се съберем заедно, но че била убедена, че аз ще мога да се справя с положението. Тя ме посъветва да бъда изключително внимателен с Жозефина и Паблито, защото те нямали никакъв контрол над себе си. Тя каза, че най-разумно ще е да отведа Хенаросите след около час и нещо.
Продължих да наблюдавам пътя. Нямаше никакъв признак някой да приближава.
— Сигурна ли си, че идват? — попитах аз.
Тя каза, че не ги е видяла лично, но че Лидия ги е видяла. Хенаросите били видими само за Лидия, защото тя се била втренчвала, докато правела слънчеви бани на очите си. Не бях сигурен какво имаше предвид Ла Горда и я помолих да обясни.
— Ние сме втренчвачи — рече тя. — Точно като теб. Ние всички сме еднакви. Безполезно е да отричаш, че си втренчвач. Нагуалът ни е разказвал за твоето изключително майсторство да се втренчваш.
— Моето изключително майсторство да се втренчвам! Какви ги говориш, Горда?
Тя сви устни и изглеждаше на ръба да се ядоса от въпроса ми; но се овладя. Усмихна се и нежно ме бутна.
В този момент внезапна тръпка премина по тялото й. Празният й поглед се плъзна покрай мен, след което тя тръсна глава енергично. Каза, че току-що е „видяла“, че Хенаросите все пак не идват, било твърде рано за тях. Щели да изчакат малко, преди да се появят. Тя се усмихна, като чели беше доволна от това забавяне.
— И без това е твърде рано за нас те да са тук. — рече тя. — И те се чувстват по същия начин по отношение на нас.
— Къде са те сега? — попитах аз.
— Сигурно са седнали някъде покрай пътя — отвърна тя. — Бениньо без съмнение се е втренчил в къщата, докато вървят насам, и ни е видял да седим тук и затова са решили да изчакат. Идеално. Това ще ни даде време.
— Плашиш ме, Горда. Време за какво?
— Трябва да събереш второто си внимание днес, само за нас четирите.
— Как да го направя?
— Не знам. Ти си много загадъчен за нас. Нагуалът ти е направил десетки неща със своите растения на силата, но ти не можеш да си припишеш това като знание. Това е, което се опитвах да ти кажа. Само ако имаш власт над своето второ внимание, можеш да вършиш разни неща с него; в противен случай винаги ще оставаш закован между двете, както си сега. Всичко, което ти се случи откакто си пристигнал, бе насочено да накара това внимание да се задвижи. Давах ти указания малко по малко, точно както ми бе казал Нагуалът да направя. Тъй като си поел по друг път, ти не знаеш нещата, които знаем ние, също както ние не знаем нищо за растенията на силата. Соледад знае малко повече, защото Нагуалът я води в родината си. Нестор познава лечебните растения, но никой от нас не е бил обучаван по начина, по който си обучаван ти. Все още не се нуждаем от твоето знание. Но един ден, когато сме готови, ти си този, който ще знае какво да направи, за да ни даде тласък чрез растения на силата. Аз съм единствената, която знае къде е скрита лулата на Нагуала в очакване на този ден.