— Повелята на Нагуала е да промениш своя път и да тръгнеш с нас. Това означава, че трябва да практикуваш сънуването с нас, а прикриването — с Хенаросите. Не можеш да си позволиш повече да останеш там, където си — в страховитата половина на твоето второ внимание. Още едно разтърсване на твоя нагуал, излизащ от теб, би могло да те убие. Нагуалът ми каза, че човешките същества са крехки създания, съставени от много пластове сияйност. Когато ги видиш, те изглеждат като нишки, но тези нишки са всъщност пластове, като на лук. Всеки вид разтърсване разделя тези пластове един от друг и може дори да причини смъртта на човешкото същество.
Тя стана и ме отведе обратно в кухнята. Седнахме с лице един към друг. Лидия, Роза и Жозефина се занимаваха с нещо из двора. Не ги видях, но чувах как си приказват и се смеят.
— Нагуалът каза, че ние умираме, защото пластовете ни се разделят един от друг — рече Ла Горда. — Разтърсванията винаги ги разделят, но те все пак се събират. Понякога обаче разтърсването е толкова силно, че пластовете се разпадат и повече не могат да се съберат.
— Ти някога виждала ли си пластовете, Горда?
— Разбира се. Видях как един човек умря на улицата. Нагуалът ми каза, че ти също си наблюдавал умиращ човек, но не си видял смъртта му. Нагуалът ме накара да видя пластовете на умиращия човек. Те бяха като люспите на лук. Когато човешките същества са здрави, те приличат на сияйни яйца, но ако се наранят, започват да се белят като лук.
— Нагуалът ми каза, че твоето второ внимание понякога било толкова силно, че все напирало да излезе. Той и Хенаро трябвало да придържат пластовете ти един към друг; иначе си щял да умреш. Затова той смяташе, че вероятно ще имаш достатъчно енергия да изкараш своя нагуал от себе си два пъти. Но ти го направи повече пъти и сега си свършен; вече нямаш енергия, която да задържи пластовете ти един към друг в случай на още едно разтърсване. Нагуалът натовари мен да се грижа за всички; в твоя случай трябва да ти помогна да притегнеш пластовете си. Нагуалът каза, че смъртта разделя пластовете. Той ми обясни, че центърът на нашата сияйност, който е вниманието на нагуала, все напира навън и това е, което разхлабва пластовете. Така че за смъртта е лесно да се провре между тях и да ги раздели изцяло. Магьосниците трябва да направят всичко възможно, за да държат собствените си пластове плътно прилепнали. Затова Нагуалът ни обучава на сънуване. Сънуването сплотява пластовете. Когато магьосниците усвоят сънуването, те връзват едно за друго своите две внимания и вече няма нужда онзи център да напира навън.
— Да не би да искаш да кажеш, че магьосниците не умират?
— Точно така. Магьосниците не умират.
— Да не би да искаш да кажеш, че никой от нас няма да умре?
— Нямам предвид нас. Ние сме нищо. Ние сме едни особняци, независимо дали тук или там. Имах предвид магьосниците. Нагуалът и Хенаро са магьосници. Техните две внимания са толкова плътно прилепнали едно към друго, че вероятно никога няма да умрат.
— Това Нагуалът ли го каза, Горда?
— Да. И той, и Хенаро ми го казаха. Малко преди да заминат, Нагуалът ни обясни за силата на вниманието. Дотогава и понятие нямах за тонал и нагуал.
Ла Горда описа начина, по който Дон Хуан им бе разяснил тази основна дихотомия: тонал-нагуал. Тя каза, че един ден Нагуалът ги събрал всичките, за да ги заведе на една дълга разходка, до някаква усамотена скалиста долина в планините. Той направил един огромен тежък вързоп с всякакви неща вътре; сложил дори радиото на Паблито в него. След това дал вързопа на Жозефина да го носи, сложил една тежка маса върху раменете на Паблито и всички тръгнали. Той накарал всички да се сменят по ред да носят вързопа и масата, докато изминавали почти шейсетте километра до онова високо, усамотено място. Като пристигнали там, Нагуалът накарал Паблито да постави масата в самия център на долината. След това помолил Жозефина да подреди съдържанието на вързопа върху масата. Когато масата се отрупала, той им обяснил разликата между тонал и нагуал по същия начин, както я бе обяснил на мен в един ресторант в Мексико сити, с тази разлика, че в техния случай неговият пример беше безкрайно по-изобразителен.