Той им казал, че тоналът е редът, който ние познаваме в нашия ежедневен свят, а също така и личния ред, който носим през живота си на своите плещи, така както те били носили масата и вързопа. Личният тонал на всеки от нас бил като онази маса в долината — едно малко островче, отрупано с нещата, които са ни близки. От друга страна, нагуалът бил необяснимото начало, което поддържало онази маса да стои на мястото си, и бил като необятността на онази пуста долина.
Той им казал, че магьосниците били задължени да наблюдават своите тонали от разстояние, за да схванат по-добре онова, което действително ги заобикаля. Той ги накарал да отидат до един хребет, откъдето се виждала цялата местност. Оттам масата едва се забелязвала. След това ги накарал да се върнат до масата и да се изправят над нея, за да им покаже, че обикновеният човек няма схващането на магьосника, защото обикновеният човек е точно над своята маса, като се държи здраво за всяко нещо по нея.
След това ги накарал всички тях, един след друг, да хвърлят поглед върху предметите на масата и проверявал какво са запомнили, като вземал нещо и го скривал, за да види дали са били внимателни. Всичките изкарали теста блестящо. Той им изтъкнал, че способността им да запомнят толкова лесно нещата по масата се дължала на факта, че всички те са развили своето внимание на тонала, или с други думи — своето внимание за масата.
След това ги помолил да хвърлят поглед на всичко, което е по земята под масата и проверявал какво са запомнили, като премествал камъчета, клонки и всякакви други неща, които се намирали там. Никой от тях не могъл да си спомни това, което бил видял под масата.
След това Нагуалът помел с ръка всичко от повърхността на масата и ги накарал, един след друг, да легнат върху нея по корем и внимателно да разгледат земята под себе си. Той им обяснил, че за един магьосник нагуалът е областта точна под масата. Тъй като било немислимо да се обхване необятността на нагуала, както било илюстрирано от онази огромна пуста долина, магьосниците вземали за свое поле на действие областта точно под островчето на тонала, както нагледно било показано с това, което било под масата.
Тази област била полето на това, което той наричал второто внимание, или вниманието на нагуала, или вниманието под масата. Това внимание се достигало само след като магьосникът е разчистил повърхността на своята маса. Той казал, че достигането на второто внимание сливало двете внимания в едно единно цяло и това цяло било тоталността на човека.
Ла Горда каза, че неговият нагледен пример бил толкова ясен за нея, че тя веднага разбрала защо Нагуалът я бил накарал да разчисти своя живот, да помете своя остров на тонала, както го бил нарекъл той. Тя почувствала, че действително е постъпила правилно, като е последвала всеки съвет, който той й бил дал. Тя все още била твърде далеко от момента на сливане на двете внимания, но нейното старание довело до един безупречен живот, който бил, както я уверявал той, единственият начин за нея да се освободи от човешката си форма. Освобождаването от човешката форма било основното изискване за сливането на двете внимания.
— Вниманието под масата е ключът към всичко, което вършат магьосниците — продължи тя. — За да достигнем това внимание, Нагуалът и Хенаро ни обучаваха в сънуване, а теб са те обучавали за растенията на силата. Не знам как са постъпвали с теб, за да те научат да улавяш второто си внимание посредством растенията на силата, но за да ни научи нас как да сънуваме, Нагуалът ни научи да се втренчваме. Той никога не ни казваше какво действително ни правеше. Той просто ни учеше да се втренчваме. Никога не знаехме, че втренчването е начинът да улавяме нашето второ внимание. Смятахме, че втренчването е само за развлечение. Но не било така. Сънувачите трябва да бъдат втренчвачи, преди да могат да уловят своето второ внимание.
— Първото нещо, което Нагуалът направи, бе да постави едно сухо листо на земята и да ме накара да го гледам с часове. Всеки ден носеше по едно листо и го поставяше пред мен. Отначало мислех, че листото е едно и също и той го пази от единия ден за другия, но след това забелязах, че листата са различни. Нагуалът каза, че когато разберем това, вече не гледаме, а се втренчваме.
След това слагаше купчини сухи листа пред мен. Караше ме да ги разбърквам с лявата си ръка и да ги опипвам, докато се втренчвам в тях. Сънувачът разбърква листата спираловидно, втренчва се в тях и после сънува фигурите, които листата образуват. Нагуалът каза, че сънувачите могат да смятат, че са овладели втренчването в листа, когато първо сънуват фигурите от листа, а после, на следващия ден, открият същите фигури в своята купичка от листа.