— Нагуалът каза, че втренчването в листа укрепва второто внимание. Ако се втренчваш в купчина листа с часове, както той ме караше да правя, мислите ти стихват. Без мисли вниманието на тонала запада и изведнъж твоето второ внимание се залавя за листата и те стават нещо друго. Нагуалът наричаше момента, когато второто внимание се залавя за нещо, „спиране на света“. И това е точно — светът спира. Поради тази причина винаги трябва да има някой при теб, когато се втренчваш. Никога не можем да знаем прищевките на нашето второ внимание. Тъй като никога не сме го използвали, трябва да го опознаем, преди да се осмелим да се втренчваме сами.
— Трудността при втренчването е да се научим да стихваме мислите си. Нагуалът каза, че предпочита да ни учи как да правим това с купчина листа, защото лесно можем да си набавим всички листа, от които се нуждаем, винаги, когато искаме да се втренчваме. Но и всичко друго би свършило същата работа.
— Спреш ли веднъж света, значи си втренчвач. И тъй като единственият начин да спреш света е като се опитваш, Нагуалът караше всички ни да се втренчваме в сухи листа години наред. Смятам, че това е най-добрият начин да достигнем нашето второ внимание.
— Той комбинираше втренчването в сухи листа с това да търсим ръцете в сънуването. Трябваше ми около година, за да намеря ръцете си, и четири години, за да спра света. Нагуалът каза, че щом веднъж си уловил второто си внимание чрез сухи листа, упражняваш втренчването и сънуването, за да го развиеш. И това е всичко за втренчването.
— Разказваш го така, сякаш е съвсем просто, Горда.
— Всичко, което вършат Толтеките, е много просто. Нагуалът каза, че всичко, което трябва да направим, за да уловим второто си внимание, е непрестанно да се опитваме. Всеки от нас спря света чрез втренчване в сухи листа. Ти и Елихио сте различни. Що се отнася до теб, ти си го направил чрез растенията на силата, но не знам какъв път е следвал Нагуалът с Елихио. Той никога не пожела да ми каже. Той ми разказа за теб, защото ние имаме една и съща задача.
Споменах й, че съм записал в бележника си, че за пръв път съм имал пълното усещане за спиране на света едва преди няколко дни. Тя се разсмя.
— Ти си спрял света преди всеки един от нас — рече тя. — Какво мислиш, че си правил, когато си вземал онези растения на силата? Просто никога не си го правил чрез втренчване като нас, това е всичко.
— Купчината сухи листа единственото нещо ли беше, в което Нагуалът ви е карал да се втренчвате!
— Щом веднъж сънувачите се научат как да спират света, те могат да се втренчват и в други неща; а накрая, когато сънувачите се освободят изцяло от формата си, могат да се втренчват във всичко. Аз го правя. Мога да прозра във всичко. Той ни караше да следваме все пак определен ред при втренчването.
— Първо се втренчвахме в малки растения. Нагуалът ни предупреди, че малките растения са много опасни. Тяхната сила е концентрирана; те имат много наситена светлина и усещат, когато сънувачите се втренчват в тях; те веднага преместват светлината си и я насочват право срещу сънувача. Сънувачите трябва да си изберат един вид растение, в което да се втренчват.
— След това се втренчвахме в дървета. И при тях сънувачите имат определен вид дърво, в което се втренчват. В това отношение ние с теб сме еднакви; и двамата се втренчваме в евкалиптови дървета.
От изражението на лицето ми тя вероятно отгатна следващия ми въпрос.
— Нагуалът каза, че посредством неговия дим ти много лесно си можел да задействаш своето второ внимание — продължи тя. — Ти много пъти си съсредоточавал вниманието си върху пристрастието на Нагуала — враните. Той каза, че веднъж твоето второ внимание така съвършено се фокусирало върху една врана, че отлетяло, както лети враната, до единственото евкалиптово дърво, което било наблизо.
Аз от години размишлявах върху това преживяване. Не можех да го окачествя като нищо друго, освен като едно невъобразимо сложно хипнотично състояние, предизвикано от психотропните гъби, съдържащи се в сместа за пушене на дон Хуан, съчетани с неговото изключително умение да манипулира поведението ми. Той ми бе предложил един възприятиен катарзис, а именно — да се превърна във врана и да възприемам света като врана. Резултатът беше, че аз възприемах света по начин, който не би могъл да бъде част от запасите ми от минали преживявания. Обяснението на Ла Горда някакси опрости всичко.