Върнах се при кухнята и си измих лицето. Студената вода като че ли възвърна остротата на сетивата ми. Паблито, Нестор и Бениньо бяха насядали около масата. Паблито бе донесъл своя стол. Той стана и се здрависа с мен. След това Нестор и Бениньо сториха същото. Ла Горда и сестричките се присъединиха към нас.
Изглежда ми имаше нещо. Ушите ми бучаха. Виеше ми се свят. Жозефина стана и се хвана за Роза, за да не падне. Извърнах се към Ла Горда да я попитам какво да правя. Лидия се свличаше назад от пейката. Подхванах я, но тежестта й ме повлече и аз паднах заедно с нея.
Сигурно съм припаднал. Събудих се внезапно. Лежах върху един сламеник в предната стая. Лидия, Роза и Жозефина лежаха до мен и спяха дълбоко. Трябваше да изпълзя по тях, за да стана. Побутнах ги, но те не се събудиха. Отидох в кухнята. Ла Горда седеше с Хенаросите на масата.
— Добре дошъл обратно — рече Паблито. Той добави, че Ла Горда се била събудила преди малко. Почувствах, че отново съм си същия. Бях гладен. Ла Горда ми даде една паница с храна. Тя каза, че те вече били яли. След като се нахраних, се почувствах идеално във всяко отношение, с изключение на това, че не можех да мисля по обичайния си начин. Мислите ми бяха ужасно стихнали. Не ми харесваше това състояние. Тогава забелязах, че бе късен следобед. Внезапно ми се прииска да тъпча на едно място с лице към слънцето, както дон Хуан често ме караше да правя. Станах и Ла Горда тръгна с мен. Очевидно и на нея й бе хрумнала същата идея. От разтъпкването се изпотих. Задъхах се много бързо и се върнах на масата. Ла Горда ме последва. Отново седнахме. Хенаросите ни гледаха. Ла Горда ми подаде бележника.
— Този Нагуал тук се обърка и се загубихме — рече Ла Горда.
В момента, в който тя проговори, усетих в себе си някакво извънредно странно избухване. Мислите ми се върнаха при мен като лавина. Сигурно е настъпила промяна в изражението на лицето ми, защото Паблито ме прегърна, а след това същото сториха и Нестор и Бениньо.
— Нагуалът ще живее! — рече Паблито високо. Ла Горда също изглеждаше доволна. Тя избърса челото си с жест на облекчение. Тя каза, че едва не съм ги убил, и себе си в това число, с моята ужасна склонност да се глезя.
— Фокусирането на второто внимание не е шега работа — каза Нестор.
— Какво се случи с нас, Горда? — попитах аз.
— Изгубихме се — рече тя. — Ти започна да се отдаваш на своя страх и ние се изгубихме в тази необятност. Вече не можехме да фокусираме нашето внимание на тонала. Но успяхме да свържем нашето второ внимание с твоето и сега ти имаш две лица.
В този момент Лидия, Роза и Жозефина влязоха в кухнята. Те се усмихваха и изглеждаха свежи и жизнени, както винаги. Сипаха си по малко храна. Седнаха и никой не продума, докато те ядяха. В момента, в който последната свърши с яденето, Ла Горда подхвана темата от там, където я бе прекъснала.
— Сега ти си воин с две лица — продължи тя. — Нагуалът каза, че всички ние трябва да имаме по две лица, за да се справяме добре и с двете внимания. Той и Хенаро ни помогнаха да съберем второто си внимание и ни обърнаха така, че да сме с лице към две посоки, но на теб не са ти помогнали, защото за да бъдеш истински нагуал ти трябва да заслужиш своята сила съвсем сам. Ти все още си далеко от това, но може да се каже, че сега вървиш изправен, вместо да пълзиш, а когато възвърнеш цялостността си и се освободиш от формата си, ще се плъзгаш.
Бениньо направи жест с ръка, наподобявайки самолет в полет, и имитира рева на двигателя с гърмящия си глас. Заукът беше наистина оглушителен.
Всички се разсмяха. Сестричките изглеждаха възхитени.
Дотогава не бях осъзнал напълно, че е късен следобед. Споделих с Ла Горда, че сигурно сме спали с часове, защото влязохме в стаята им преди обяд. Тя каза, че съвсем не сме спали дълго, а през по-голямата част от времето сме били изгубени в другия свят, и че Хенаросите истински се били уплашили и отчаяли, защото нищо не можели да направят, за да ни върнат обратно.
Извърнах се към Нестор и го попитах какво всъщност бяха направили или видели, докато нас ни нямаше. Той се вгледа в мен за момент преди да отговори.
— Донесохме доста вода на двора — рече той, посочвайки няколко празни варела. — След това вие всички се дотътрихте в двора и ние ви заляхме с вода, това е.