Представих им, особено на Ла Горда, моето логично причинно-следствено обяснение на случилото се. Те се разсмяха.
— Няма халюцинации — рече Ла Горда твърдо. — Ако човек изведнъж вижда нещо различно, нещо, което го е нямало преди, това е защото второто внимание на този човек се е събрало и той го фокусира върху нещо. А това второ внимание може да бъде събрано от различни неща — от алкохол или може би лудост, или пък от сместа за пушене на Нагуала.
— Ти си видял един комар и за теб той е станал пазителят на другия свят. А знаеш ли какво всъщност е този друг свят? Този друг свят е светът на нашето второ внимание: Нагуалът е сметнал, че може би твоето второ внимание е достатъчно силно да преодолее пазителя и да влезе в този свят. Но то не е било. Ако е било, ти си можел да отидеш в този друг свят и никога да не се върнеш. Нагуалът ми каза, че той бил готов да те последва, но пазителят не те пуснал да минеш и едва не те убил. Нагуалът трябвало да спре да те кара да фокусираш второто си внимание чрез неговите растения на силата, защото ти си можел да го фокусираш само върху страховитата страна на нещата. Вместо това те накарал да сънуваш, така че да го събираш по друг начин. Но той бил сигурен, че и сънуването ти ще е страховито. Нищо не можел да направи. Ти си вървял по собствените му стъпки, а той имаше страховита, ужасна страна.
Никоя не проговори. Като че ли те всички бяха погълнати от спомените си.
Ла Горда каза, че Нагуалът ми бил посочил веднъж една особена червена буболечка в планините на своята родина. Попита ме дали си спомням този случай.
Помнех го. Преди години дон Хуан ме бе завел в една непозната за мен област в планините на Северно Мексико. Изключително грижливо той ми бе показал някакви тумбести буболечки с размерите на божа кравичка. Гърбовете им бяха брилянтночервени. Поисках да залегна на земята и да ги разгледам отблизо, но той не ми позволи. Каза ми да ги наблюдавам, без да се взирам в тях, докато запомня формата им, защото трябвало да ги запомня завинаги. След това той обясни някои сложни подробности от поведението им, които прозвучаха като метафора. Той ми разказваше за произволното значение на най-ценните ни нрави и обичаи. Той изтъкна някои нрави, присъщи уж на тези буболечки, и ги противопостави на нашите. От сравнението значението на нашите убеждения изглеждаше смешно.
— Тъкмо преди той и Хенаро да заминат — продължи Ла Горда — Нагуалът ме заведе на това място в планините, където живеят тези малки буболечки. Аз вече бях ходила там веднъж, както и всички останали. Нагуалът се бе погрижил всеки от нас да опознае тези дребни твари, макар че никога не ни позволи да се втренчваме в тях.
— Докато бях там с него, той ми каза какво да правя с теб и какво трябва да ти кажа. Вече ти казах повече от това, което ми бе заръчал да ти кажа, с изключение на едно последно нещо. То е свързано с това, за което разпитваш всички: къде са Нагуалът и Хенаро? Сега ще ти кажа точно къде са. Нагуалът каза, че ти ще разбереш това по-добре от всеки от нас. Никой от нас не е виждал пазителя. Никой от нас не е бил в онзи жълтозелен свят, където живее той. Ти си единственият от нас, който е бил там. Нагуалът каза, че те е последвал в този свят, когато си фокусирал второто си внимание върху пазителя. Той възнамерявал да отиде там с теб, може би завинаги, ако си бил достатъчно силен, за да минеш. Това било когато за пръв път разбрал за света на онези малки червени буболечки. Той каза, че техният свят бил най-прекрасното и съвършено нещо, което човек може да си представи. Затова, когато настъпи часът той и Хенаро да напуснат този свят, те събраха цялото си второ внимание и го фокусираха върху онзи свят. След това Нагуалът отвори процепа, както сам си видял, и те се провряха през него в онзи свят, където ни очакват един ден да се присъединим към тях. Нагуалът и Хенаро обичаха красотата. Те отидоха там за свое собствено удоволствие.
Тя ме погледна. Нямах какво да кажа. Беше права като казваше, че силата трябва да определи точния момент на нейните разкрития, за да имат те ефект. Изпитвах мъка, която не можех да изразя. Сякаш исках да заплача, а не бях тъжен или в меланхолия. Копнеех за нещо неизразимо, но този копнеж не беше мой. Подобно на толкова много чувства и усещания, които бях имал, откакто пристигнах, той ми беше чужд.
Минаха ми през ума твърденията на Нестор за Елихио. Споделих с Ла Горда какво бе казал той и тя ме помоли да разкажа виденията си по време на моето пътуване между тонала и нагуала, което бях извършил при скачането в бездната. Когато свърших, те всички изглеждаха уплашени. Ла Горда веднага отдели моето видение на купола.